Много съм щастлив, че имам възможност да съвместявам няколко различни проекта като мащаб и като характер. Това изпълва целия ми мироглед с цвета, от който изглежда имам нужда. За мен това не е предизвикателство, а напълно естествено състояние на нещата. Това каза в предаването "50 причини повече“ на Радио "Фокус“ Радослав Механджийски, който работи в сферата на визуалното изкуство, културата, стратегията и изграждането на общност. Той е съосновател на платформата за съвременно изкуство и култура Art and Culture Today и IMAGO International Artist Residency.

По думите му изкуството е отражение на нашия свят. Изкуството в публична среда е нещо като огледален образ на реалността на даден град, общество или държава. "От тази гледна точка София е развиващ се град, все още с много празнини. Но всяка празнина е възможност“, допълни гостът.

Съвременното изкуство е абсолютно свободно във визуален план. "Езикът, който използваме вербално, има свойството да се тривиализира много бързо. Ако говорим за едни и същи неща по един и същ начин, дори те да са най-важните на света, хората ще спрат да ни слушат, защото им става скучно. За да се достигне до публиката, трябва да се търсят нови езикови средства. Съвременното изкуство е територия на пълна свобода. То има способността да изобретява нови визуални езици, за да кажем нещо вече познато, но по свеж начин – все едно го чуваме за пръв път. Тогава ни е интересно и да го дискутираме“, обясни Радослав Механджийски.

Хората не се раждат с умението за общуване с изкуството, а го придобиват. "Визуалното сетиво е като мускул – то трябва да се тренира, за да може човек да изгради способност да общува с изкуството. Когато това се случи във времето, когато човек започне да изгражда свой собствен вкус, връзката с щастието е много пряка, защото способността да общуваш пълноценно с изкуството наистина покачва качеството на живот. Общуването с изкуството изисква известно усилие и рутина“, поясни Механджийски.

Съвременното изкуство, което успява да обедини въздействието на сетивата с добрата концепция така, че и умът да е ангажиран, води към някаква форма на духовно извисяване, допълни той.

По думите му най-големият парадокс за всеки художник е как да живее изцяло от изкуството си. "В днешно време една от истините е, че 50% от дейността на всеки художник е бизнес ориентирана – да се самопромотираш, да имаш характера и качествата на личността да се самопродаваш. Но в цялата екосистема има и други важни участници. Ако работиш с галерия, която е готова да те подкрепи систематично във времето, това е страхотен плюс. Тогава галерията продава, ти се фокусираш върху творчеството.“

Проекти като Sofia Art Fair например дават възможност художникът да се срещне на едно място с много повече публика, бизнес и колекционери. "Това е възможност художникът или дейността на галерията да бъдат забелязани.

По думите му проблемът за неразличимостта между генерирания и реално създадения образ в сферата на изкуството е фундаментален. "Това тотално променя разбирането ни за реалност. Но ако се ограничим в художествения разказ, тогава ще се появят хора, които не могат да рисуват с ръка, но имат страхотна художествена визия и използвайки език и изкуствен интелект, те могат да я достигнат чисто визуално. Те ще се отличат като художници, но това не значи, че всеки, който генерира изображения с изкуствен интелект, е художник. И там, както във фотографията, ще се получи разграничение във времето“, обясни Механджийски.