Хапчетата и пиенето им – проблем за 90% от човечеството. Трошат ги, преглъщат ги с литри вода. Има логично обяснение на проблема, което "Фокус" ще ви даде.

Всеки има свой ритуал за пиене на лекарства. Едни ги въртят между пръстите си, сякаш преговарят с тях, други броят глътките вода и си обещават, че "това е последното“. Трети стискат очи и се надяват на чудо. И после има онези – малцината, които гълтат по шепа таблетки наведнъж с една глътка вода, без да мигнат. Те не са супергерои, просто не се плашат от хапчето.

Според д-р Николай Димитров, гастроентеролог, цитиран от "Фокус", проблемът при повечето хора е психологически, а не физиологичен.

"Мозъкът възприема хапчето като нещо чуждо, неестествено. Затова активира защитен рефлекс – гърлото се затваря, мускулите се напрягат, и колкото повече човек се старае да го глътне, толкова по-трудно става.“

Накратко – не тялото отказва сътрудничество, а мисълта. Същият човек, който не може да преглътне миниатюрна таблетка, спокойно може да си хапне голямо парче пържола. Разликата е в контрола – храната е избор, лекарството – необходимост.

"Отказът да се преглътне хапче често е подсъзнателна реакция срещу усещането за безпомощност. То символизира признанието, че нещо не е наред – че сме болни, уязвими. При децата това е още по-очевидно – те не отказват сиропа заради вкуса, а защото не искат да приемат ролята на "болни“, твърдят психолози.

Има и чисто физически причини – погрешна техника, сухо гърло, или прекалено големи таблетки.

"Грешката е, че повечето хора накланят главата назад, мислейки, че така ще им е по-лесно – а ефектът е обратен,“ казва д-р Димитров.

"Правилната позиция е леко напред, с отпуснато гърло. Таблетката ще се плъзне надолу сама.“

С възрастта страхът от хапчета често изчезва, заменен от друг – да не ги забравим. Парадоксално, нали? Някога са били заплаха, после стават навик. Нормален развой на "порасването".