"Скандинавското кино – стилове и мотиви“ е първата българска книга за скандинавско кино. Беше предизвикателство. Това разкри кинокритикът Мирела Василева в предаването "Сториборд“ на радио "Фокус“. Книгата стъпва върху тригодишната й работа върху докторската й дисертация и проследява развитието на киното на Швеция, Дания и Норвегия от 1900 до 2020 г.

Пионер на скандинавското кино е Дания. "Там доста бързо се ориентират, че киното е нещо, в което си струва да се инвестира. Датчани създават първите оригинални сценарии. Норвегия изостава с 20 години. Тя е страната с най-силна цензура и това доста спъва прохождането на киното там. Политиката им спрямо културата е различна – много държат на театъра и имат политика да инвестират парите от изкуство и особено от кино в различни социално наболели теми, като изграждане на болници и училища например“, разказа Василева.

Силно влияние върху развитието на скандинавското кино оказва навлизането на звуковите филми през 30-те години. "Докато киното е нямо, тези филми могат да се гледат навсякъде, няма културна бариера пред разказването на истории. В момента, в който звукът навлиза, скандинавските държави се оказват изолирани от останалия свят, защото техните езици са неразбираеми. Това е и моментът, в който американското кино започва да навлиза. Тогава се появяват и елементите на цензурата – американските филми са били ограничавани, защото много силно влияят върху създаването на техните филми не само като количество, но и като шаблон, към който скандинавските режисьори започват да се стремят. Доста режисьори, особено по време и преди Втората световна война, се насочват към Америка. Това се случва и в други европейски страни. По този начин те занасят идеите си от другата страна на Океана и участват активно в холивудското производство“, разказа кинокритикът.

През 90-те години започва да се оформя един реалистичен поток в датското кино от режисьори като Томас Винтерберг, Сузане Биер и Ларс фон Триер. "Започва да се търси истинността, социалната справедливост. Тогава се появява терминът "скандинавска вина“, защото скандинавците изпитват дълбока вина от своята привилегированост в обществото. Това е мотивът, който започва да развива тази реалистична вълна, която Ларс фон Триер решава да направи екстремна“, поясни Мирела Василева, a водещият на предаването Благой Д. Иванов допълни, че в "Празненството“ на Винтеpберг има добре режисирана, оголена и сурова драматургия, която работи по превъзходен начин.

Един от стереотипите за Скандинавия и скандинавското кино е студенината, дистанцията и отчуждението. "Най-студени са норвежците. Те са хора, които просто обичат самотата. За тях това не е нещо лошо, самотата всъщност е свобода. При датчаните тази студенина не е толкова изразена“, коментира Василева. Тя добави, че характерен за датските режисьори е експериментализмът. Пример за това са филмите на Ларс фон Триер – "с всеки свой филм той създава нов начин за правене на филми“. Експерименталист е и Николас Виндинг Рефн. "То
ва, което движи неговите филми, е темата за насилието. Самият той има проблеми с агресията. Той създава доста разнообразни филми, някои от тях – изключително реалистични, като трилогията "Pusher“, която е любимото ми негово произведение. Следват малко по-митологичните "Неоновият демон“ и "Възходът на Валхала“,“ изброи кинокритикът.

Силно застъпени в скандинавското кино са мотивите за тъмните сили и за неизвестното. Те са особено характерни за Карл Теодор Драйер и Ингмар Бергман. В скандинавското кино присъства и много комедия, отбеляза Василева. Тя се развива в две направления. Социалната и политическа сатира е характерна за шведските режисьори. "Другото е този сух хумор, който е характерен и за Финландия, и за Швеция, и за Норвегия, който невинаги е забавен за широката публика. Самата аз не разбирам скандинавския хумор. Има филми, които ми изглеждат като мелодрами, но се оказва, че в тях има много скрити шеги, които са твърде характерни за тях и няма как да се преведат“, обясни кинокритикът.

Водещият Иванов посочи като добър пример за това как трагедията може да се съчетае с хумора "Another Round“ на Томас Винтерберг, а Василева информира аудиторията, че книгата й "Скандинавското кино – стилове и мотиви“ ще бъде представена на 16 ноември от 17.00 часа в NEXUS space. "Представянето предхожда филма на Йоаким Триер "Сантиментална стойност“, който ще бъде прожектиран от 19.00 ч. Режисьорът е доста застъпен в книгата, така че това е прелюдията към филма“, поясни Мирела Василева.