Интервю за предаването "Цветовете на Пловдив" по Радио "Фокус" с Виделина Гандева, от "Литературно соаре", за радио "Книгоманче".   

Как дойде идеята за тези приказки? От къде се появи?

Да, здравейте! Благодаря за поканата да кажем няколко думи за Радио "Книгоманче". С Паулина Гегова четем от 2022 година в проекта "Литературно соаре" български текстове пред публика. И решихме, че ще пренесем това четене и в радио вариант. Като избрахме YouTube като достъпен канал за широки публики. И тъй като много ни е интересно да четем най-вече детска литература, решихме да направим това радио за деца, и не само нашите вкусове, а това, че децата трябва да бъдат връщани към класическото четене.

Аз съм библиотекар от Народна библиотека "Иван Вазов“ и това е една от мисиите, с които библиотеката и детският отдел се е заел и работи от години, за връщане на читателите към традиционната книга. Знаете какъв е в момента сблъсъкът между интернет технологиите и отлива от четенето. Четенето на глас е буквално балсам за душата. Аз лично чета откакто се помня: първо на моето братче, после на децата си и след това на внучката, и смятам, че е изключително облагородяващо, обогатяващо речника, успокояващо.

Има и терапевтичен ефект – наблягаме много на тази част. Работим в колаборация и в партньорство и с един Дневен център за хора с деменция. Направихме една проява в рамките на проекта и с тях, Соник старт се казват. Дойдоха тук на място, самите те четоха и даже направихме и запис, за да се чуят после. Чуването на личния глас, аз изповядвам тази идея, мисля, че стига много по-добре до съзнанието. Когато човек прочете на глас нещо, намира това, което като съдържание в него го има. Знаете как си учихме и уроците, не знам сега, те вече децата са отвикнали по този начин да учат. Но аз смятам, че трябва да се върнем към това четене. И по този начин, с тези идеи, и с този заряд създадохме и Радио "Книгоманче“.

Много е хитро като идея, наистина и дано да има въздействие. Но вие сте намерили и формулата, така да се каже, защото през интернет пак ще се получават нещата.

Точно така. Трябва да използваме технологиите по най-добрия начин.

Така или иначе те съществуват вече, напреднали са доста и не може да се отречем тотално.

Не трябва да ни пречат, трябва да използваме най-доброто от тях. Това е един начин. Мисля, че чувайки приказки, понякога четем и откъси от произведения. Един откъс от цялата книга може да предизвика вниманието, така че детето да посегне и да вземе самата книжка. Това е също една от идеите, не само отделни приказки, но и откъси от книги. Например на Ръдиард Киплинг "Приказките" сме включили, имаме откъси от Божана Апостолова, от Ангел Каралийчев разбира се, класически приказки, приказките за Крали Марко, които са много интересни. Не са толкова достъпни, не толкова познати за децата, а там, в тях има народни мотиви, патриотични, които са безкрайно интересни и могат да им обогатят и речника, и знанието за едно по-далечно минало, фолклорно, народно, разказано.

Има и много съвременни автори, които сме включили вътре: Мая Дългъчева, Петя Александрова. Няма ограничения в това какви и кои да бъдат авторите. Влизаме с Поли в Детски отдел и като едни читатели започваме вътре да отваряме книжките и да си харесваме текстове. Все пак е пловдивско радио, тръгва от Пловдив, доста сме наблегнали на пловдивски автори.

Това е чудесно. А нямате ли идея да направите нещо подобно и за по-голяма възрастова категория? Защото там горе някъде се къса също се къса връзката, в пубертета може би.

Да. Аз не мисля, че приказките имат някакво ограничение. Ние си ги четем по всяко време. Знаете Айнщайн какво е казал, има една мисъл: "Ако искате децата ви да станат умни, четете им приказки. Ако искате да станат още по-умни, четете им още повече приказки.“ Бих казала, ако искаме всички да станем по-умни, да четем приказки по всяко време. Наистина знайте, че и на братя Грим и на Шаро Перо приказките са писани за възрастни.

Те в един по-късен етап са били обработени, изобщо фолклорът е на тази основа. Това, че са преразказани, адаптирани после и за деца, приказка не означава според нас детско произведение.

Ами "Малкият принц“ например, също можеш да си го чете човек до преклонна възраст.

Абсолютно. Точно, да, да. Прекрасна идея е да го включим и него. Не сме още. Непременно, надграждайки сега, все пак в рамките на проекта имаме едно ограничение от набор нкато брой приказки, не за нещо друго. Но в радиото това също е една от идеите, с които смятаме за надградим.

Значи, влиза си детето, или възрастния в YouTube, пише Радио "Книгоманче" и ...

И сме само ние. Да. Няма конкуренция като наименование. Каналът си излиза. Има пет тематични картинки, които са разработени от художник. Теодора Костадинова се казва. Тя работи с нас над проекта. Едната е с фолклорни приказки, достатъчно красноречива и се вижда, че става дума за фолклорни приказки, т.е. те могат и визуално да ги разпознаят. Другата е за принцеси и крале/кралици. Също картинката е направена, така изобразява принцеса и принца на кон с дворци отзад. Третата е, включили сме морски приказки. Защото се оказа, че има толкова голям набор, богатство от такива приказки, съвременни. Те по-трудно влизат в някаква определена тематика, там има безкрайно разнообразие. Например има 24 чисто нови приказки, които уж се казват "За жабата“, пък няма нищо общо с жаба. Другия вид приказки са ни приказки за животни. И мисля, че ги изчерпах. Така, че всяка картинка се отговаря на определен тип. И вече под картинката е заглавието на приказката. Имаме и кратка анотация за автора, за епохата, но съвсем кратичко, все пак като препратка и допълнителна информация да се знае за автора, с какво е свързан, в коя епоха е работил и много кратък анализ, така като леко преразказче на съдържанието на приказката.

Вие фактически вече всичко сте записали или все още продължавате да обогатявате фонда, така да се каже?

Продължаваме да обогатяваме. В рамките на проекта сме записали, но няма да спрем да обогатяваме набора. Фондът ще бъде неограничен, така да се каже. Той има самия YouTube някои ограничения ни налага, доста е трудоемко и много специфично. Работи се със специален софтуер, който наслагва картинката със звука. Преди това самия запис, знаете, в радиото трябва да бъде издържан, да бъде чист. Сега все пак малко сме го направили със собствени сили, така да се каже, помагаха ни доброволци, млади хора.

В последно време в тези социални мрежи - YouTube и другите, които много се слушат, като че ли по-малко се държи на качеството на звука и колкото по-естествено, толкова по-добре, не мислите ли?

Точно така е.

Обаче това не означава, че не трябва да изискваме и да го правим перфектно.

Да, ние умишлено оставихме разгръщането на страниците. Първо си мислихме този звук да го изчистим. Обаче след това си казваме: ами защо пък? Ние четем в момента от книга. И това разлистване на следващата страница ако се чуе в самия запис не е грешно, напротив.

Да, даже е интересно. 

Ние сме депозитна библиотека - НБ "Иван Вазов" и тук няма книга, която да не е издадена и да не съществува, и да липсва. Всичко имаме. Така че тя е преизчерпателна.

И нека пак да кажем, че основната ви цел е да се върнат децата и младите хора към това да четат.

Към библиотеките, към четенето. Към това да интерпретират, да четат на глас. Много е важно. По този начин чуват как звучат. Какъв е изказът им, какви са грешките им. И могат да се коригират. Могат да чуят как излиза от тях, от техния звук, от техния глас. Дали е издържано, дали е приятно, дали правят паузите. Ние двете сме с актьорско майсторство с Поли и доста държим на това да бъдат интонационно, и граматически правилно произнесени думичките.

Ами, пожелавам успех на Радио "Книгоманче“!