Абрахам Ван Хелсинг е изключително емблематичен, монументален, архетипен образ на човека, който се опълчва срещу злото. Роля от този ранг е богата, може да се прочете и да се изиграе по различни начини. Това посочи в предаването "Сториборд“ на радио "Фокус“ с водещ Благой Д. Иванов певецът и актьор Виктор Ибришимов, когото предстои да видим в образа на Абрахам Ван Хелсинг в мюзикъла "Дракула“, чиято премиера ще се състои на 10 декември в Музикално-драматичен театър "Константин Кисимов“ във Велико Търново.

"В музикалния театър рядко се случва мюзикъл с подобна тематика – това си е викториански хорър,“ каза той и добави, че в представлението ще има 3D мапинг и честа смяна на картини. "Със сигурност ще е по-тъмно, ще има страшно много кръв. Няма да е нещо изчанчено, но по-скоро ще се подходи по-класически към това представление.“

Актьорът признава, че все още си задава много въпроси относно ролята на Хелсинг. Според него най-лесното, което може да се хване, е достолепният учен, който говори бавно, със самочувствие и всява респект у всички: "Да, може да се изиграе по този начин, обаче трябва ли и защо, и кои са правилните въпроси в случая? Този човек е ексцентричен. Защо е ексцентричен? Той е повлиян от много травми през живота си и се забива в едно конкретно нещо – той е фанатизиран, фокусиран върху една определена цел. И според мен тази цел и това фанатизиране му придават някакъв тип социална неадекватност може би. Сега, какъв тип социална неадекватност – още го търся, но не ми се иска да бъде просто поредният мъдрец, учител, Гандалф и така нататък.“

Изключително важно за един филм, а и за една постановка, е да има добър и балансиран кастинг, като това е може би 60-70% от цялата работа, подчерта още Ибришимов. "Работата на актьора и режисьора през цялото време е един танц, един диалог. И в този танц на взимане и даване се намира истината. Може истината да не дойде на премиерата, може истината да дойде след няколко спектакъла или в последния момент, но обикновено, ако този диалог съществува, в крайна сметка, резултатите са добри.“

Според г
оста и Уилям Дефо в "Носферату“ на Робърт Егърс, и Антъни Хопкинс в "Дракула“ на Франсис Форд Копола правят прекрасни версии на ловеца на вампири. "Но докато Хелсинг на Хопкинс е по-джентълменски, има го по-професорското в него, Дефо задълбава в този фанатизъм на Хелсинг – доста по-ексцентричен е и представя доста по-войнствен Хелсинг.“ По думите му митологичният реализъм на Егърс създава невероятни условия за автентизъм, и "този автентизъм е до такава степен разработен, че фантастичното изглежда реално... и още повече засилва мрака и всичко, което произтича от него. Ако съществува някога вампир, това ще е по този начин, по който Егърс го е направил.“

Пример за лоша интерпретация е най-новият филм на Люк Бесон, вдъхновен от романа "Дракула“ (Dracula: A Love Tale), където освен че Ван Хелсинг е свещеник и е изигран от актьора Кристоф Валц, друго е трудно да се каже. "Беше изключително равна роля, много нетипично за него, без никакви характеристики и честно казано бях разочарован, особено имайки предвид какъв брилянтен актьор е той,“ обясни Ибришимов.