Връх Радимар в Родопите впечатлява с уникална гледка

Високо над язовир "Кърджали“, на границата между Западните и Източните Родопи, природата разкрива впечатляваща картина. Каменистият терен и ниските горски масиви се редуват с остри върхове и сипеи, които се спускат към живописни речни долини, обагрени в пастелните цветове на късната есен.

По един от ръкавите на язовира се стига до отдалечената долина на река Боровица. Там, високо над коритото ѝ, се откроява силуетът на село Ненково – едно от характерните каменни родопски села, до което се стига единствено по въжен мост над реката.

Недалеч от Ненково се намира и стар каменен мост, построен през 1780 година. С асиметричния си градеж, ширина около три метра и дължина близо 60 метра, съоръжението е устояло на вековните водни стихии. По него някога е минавал важният път от Пловдив през Родопите към Комотини, предава NOVA.

От коритото на реката маршрутът продължава на запад по маркирана пътека към връх Радимар. Малко след началото на изкачването се откриват панорамни гледки към завоите на река Боровица, точно преди вливането ѝ в язовира. Пътеката е камениста и умерено стръмна, преминаваща през рехава гора.

На около три километра от реката се достига подножието на Сиран кая, където се намира обезлюденото каменно селце Дойранци. През 30-те години на миналия век тук са живели близо 400 души, а днес животът е напълно замрял– дими само един комин на стара къща.

Оттам до връх Радимар остават по-малко от два километра. Макар финалните метри да са стръмни, изкачването се преодолява с умерено темпо. На 846 метра надморска височина върхът разкрива широка панорама към източните дялове на Родопите. От скалния ръб се виждат меандрите на река Арда, бреговете на язовир "Кърджали“, а на югоизток – и самият град, сгушен под водоема.

Макар и не сред най-високите върхове, Радимар впечатлява с голямата денивелация и усещането за безкрайно "родопско море“ от хълмове и гънки, които в късната есен разкриват една от най-красивите си страни.