
ЗАРЕЖДАНЕ...
Знаете ли за писателя от Русенско и кандидатурата му за Нобелова награда? | ||||||
| ||||||
Възможността обаче е осуетена от смъртта на поета, тъй като по правило отличието се връчва на живи писатели. Пет години по-късно проф. Иван Шишманов представя кандидатурата на Иван Вазов, но Патриархът на българската литература не получава признание от Нобеловия комитет, предаде Българска история. В хода на Втората световна война номинация има и Елисавета Багряна, чието име е сред претендентите за наградата в продължение на три години (между 1943 и 1945 г.). На този фон кандидатурата на Иван Грозев през 1928 и 1929 г. би изглеждала странна за съвременните читатели, тъй като името му е практически неизвестно за широката аудитория. Писателят е роден на 23 юни 1872 г. в русенското село Червена вода. През 1894 г. се мести в София, където се записва в университета. Бил е учител в четири софийски гимназии, където открива литературния талант на Йордан Йовков и Ст. Л. Костов и ги стимулира да се захванат с писане. Самият той започва своето творчество със стихове, като първото му публикувано произведение е "Песен на свободата", поместено в списание "Българска сбирка“ през 1896 г. Първите му самостоятелни издания са "Змей. Планинска легенда“ (1902 г.) и драмата "Наши хора" (1903 г.). През 20-те години основен фокус на писателя стават изкуствознанието, историята на религията и литературната критика. Авторитетът на Иван Грозев вече е толкова голям, че проф. Михаил Арнаудов издига кандидатурата му за Нобелова награда за литература през 1928 г. Писателят получава и държавна подкрепа, след като пиесите му "Семела“ и "Йов“ биват отпечатани на френски език от Дворцовата печатница. Нобеловият комитет обаче предпочита норвежката Сигрид Унсет. На следващата година кандидатурата му отново е предложена, но този път отличието е връчено на Томас Ман. И в двата случая експертът по славянска литература Антон Карлгрен дава доста тенденциозна оценка за творчеството на Грозев, с което компрометира шансовете му. На 6 октомври 1929 г. Грозев е сред основателите на културното дружество "Българско родно изкуство", нареждайки се до имена като писателя Антон Страшимиров, проф. Асен Златаров и оперните прими Христина Морфова и Цветана Табакова. Неговата неуморна дейност продължава до смъртта му на 10 януари 1957 г. в София, далеч от общественото внимание. |
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg