Все по-голям брой млади хора от Обединеното кралство избират да следват медицина във висшите учебни заведения в Източна Европа, привлечени от възможностите и отблъснати от строгите ограничения и конкуренцията за местата в университетите на родна земя, предава BBC. 

От Престън до Пловдив

Фрея Мандапали от Престън е една от тези студенти. Деветнадесетгодишната британка е родена в семейство на медици - и двамата ѝ родители работят в местната болница в родния ѝ град, а по-голямата ѝ сестра е завършила медицина в Единбург и днес практикува като лекар. "Вдъхнових се от нея", споделя Фрея.

За да бъде приета в медицински факултет във Великобритания, обаче, се изискват поне три отлични оценки на ниво A-level, както и високи резултати по други предмети - нещо, с което Фрея не успява напълно да се справи. Въпреки поканите за интервю, тя не получава прием в нито едно висше училище във Великобритания. Обмисляла е да си вземе година почивка, но тогава семеен приятел ѝ разказва за възможността да учи в Пловдив.

"В началото бях много нервна, но градът се оказа красив, а хората - невероятно приятелски настроени. Намерих чудесни приятели", разказва Фрея, която вече е във втората си година в Медицинския университет в Пловдив.

Пловдив - новият избор на бъдещите лекари

Мохамед Аднаан Пател от Болтън вече е в петата си година в същия университет. Той също научава за възможността от познати. "Един приятел ми каза, че брат му учи в България и той самият планира да отиде там", разказва Мохамед.

Медицинският университет в Пловдив е сред най-престижните висши учебни заведения в България. Въпреки че приема само част от кандидатите, интересът е огромен. Макар академичните оценки да имат значение, решаваща роля играе приемният изпит.

Заместник-ректорът на образованието, проф. Веселина Горанова, споделя, че студентите идват от десетки държави - сред тях Гърция, Турция, Италия, Германия, Канада и САЩ - но най-голямата група са именно британците.

"Около 40% от нашите чуждестранни студенти идват от Обединеното кралство", уточнява тя. "Причината не е само в това, че обучението за чужденците се провежда на английски език, но и в добре развитата мрежа от агенции, които подпомагат кандидатите в целия процес - от записването до адаптацията в България", споделя тя. 

Д-р Мохамед Хамза от Блекбърн, завършил стоматология в Пловдив миналата година, сега помага на новопристигналите студенти да се ориентират. "Помагаме им с всичко - от намирането на жилище и попълването на документи до закупуването на най-необходимите неща", обяснява д-р Хамза. В момента той работи като частен зъболекар в Чорли, Англия, и споделя, че именно практическата подготовка в България му е дала голямо предимство. "Тук студентите извършват реални и сравнително сложни процедури. Това ми даде стабилна основа, когато започнах работа си във Великобритания", казва той.

Обучението в България - интензивно, но признато

Учебната програма в България е строга - часовете започват още в 7:30 сутринта и често приключват след 18:00. Чуждестранните студенти трябва да изучават и български език, за да могат да общуват с пациентите през последните три години от обучението си.

Медицинското образование в България трае шест години - с една повече от това в Обединеното кралство, но по този модел работи голяма част от континентална Европа. Завършилите получават диплома, призната от General Medical Council (GMC), която им позволява да практикуват в Националната здравна служба (NHS) без допълнителни изпити. Това обаче може да се промени след 2028 г., когато Великобритания ще преразгледа споразуменията си с Европейския съюз.

Националната здравна служба (NHS) разчита все повече на специалисти, обучени в чужбина. През 2023 г. 68% от новопостъпилите лекари са били международни възпитаници по медицина, като броят им расте всяка година. В момента NHS третира кандидатите от Обединеното кралство и чужбина равнопоставено. Но това поражда напрежение сред младите британски лекари, завършили в Англия, които често се оплакват от липсата на места за специализация.

Глобална конкуренция за медицински кадри

В същото време NHS изпитва сериозни затруднения със задържането на кадри - само през миналата година един на всеки десет лекари в Северозападна Англия е напуснал системата. Някои напускат професията, а други заминават за Канада, Австралия или страните от Персийския залив, където се предлагат по-добри условия и възнаграждения.

С нарастващите нужди от здравеопазване и застаряващото население, светът навлиза в период на ожесточена конкуренция за привличане на квалифицирани медицински специалисти - независимо откъде идват те. Д-р Мохамед Хамза вярва, че търсенето на европейски студенти ще продължи да расте: "Нуждата от лекари и зъболекари е огромна не само във Великобритания, а и по целия свят. Тази тенденция ще се засилва все повече", заяви той.