Обиколката на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Западните Балкани не е просто протоколна визита, а стратегически сигнал, че Брюксел не се е отказал от интеграцията на региона в Европейския съюз. Това заяви журналистът Николай Кръстев от БНТ.

"Тази обиколка имаше три измерения – политическо, икономическо и геополитическо. Тя показа, че ЕС продължава да гледа на Западните Балкани като на стратегическа част от своето бъдеще“, подчерта Кръстев пред NOVA NEWS.

Той посочи, че един от основните акценти в обиколката е представянето на плана за растеж на Западните Балкани – програма на стойност 6 милиарда евро, насочена към стимулиране на инвестициите и свързаността между икономиките на региона и тази на Европейския съюз.

"Виждаме конкретни проекти – фабрики за изкуствен интелект, които ще се изграждат в Албания, Черна гора и Сърбия“, отбеляза журналистът.

Той подчерта, че посещението на Урсула фон дер Лайен в Белград е било "особено показателно“.

"Тя получи много ясен мандат от Европейския парламент – зелените, социалистите и демократите настояват, че диалогът със Сърбия не може да продължава на всяка цена. Фон дер Лайен вече говори и с представители на неправителствения сектор, а не само с властта в Белград. Това е промяна в тона на Брюксел“, обясни Кръстев.

По думите му Сърбия остава поле на конкуриращи се влияния – европейско и руско. Експертът отбеляза, че президентът Александър Вучич продължава да поддържа близки отношения с Москва, докато ЕС опитва да върне Белград по пътя на реалната евроинтеграция.

"Европейската комисия вече поставя по-ясни условия. Вучич е поканен след месец в Брюксел, където ще бъде даден сигнал какво точно се очаква от Сърбия. Въпросът е – иска ли политическият елит на Сърбия Европа? Хората там вече искат, но политиците все още се колебаят“, смята Николай Кръстев.

Журналистът коментира и темата за Косово и я определи като "най-деликатната точка в сръбско-европейските отношения".

"Косово е независима вече 18 години. За този период Белград можеше вече да приеме реалността. ЕС действа прагматично – целта е икономически просперитет, стабилност и развитие“, каза Кръстев.

Журналистът подчерта, че България остава ключова държава в европейската политика към Балканите.

"Не е случайно, че месец преди визитата на Урсула фон дер Лайен в региона тя беше именно в София. През България минават европейските послания за стабилност – както в Западните Балкани, така и по източния фланг на ЕС, особено в контекста на войната в Украйна“, посочи той.

И допълни, че страната ни трябва да бъде по-активна дипломатически: "България би могла да има специален пратеник за Западните Балкани, който да координира политиките ни с Хърватия и партньорите в ЕС. Така бихме имали по-ясна роля в процесите на интеграция и сигурност в региона.“

Според него Черна гора и Албания се очертават като първите държави, които могат да се присъединят към ЕС още през 2028–2030 г.

"Техният напредък е очевиден. За Черна гора въпросът вече е чисто технически“, отбеляза Кръстев.