ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
| Разследващ полицай, вдъхновен от Родопите, издаде книга, посветена на родовата памет | ||||||
| ||||||
Здравей. Ти си юрист по образование. Каквото вдъхнови да пишеш, може би Родопите? Здравейте. Родопите е едно от нещата, които ме вдъхновиха да пиша. През 2020 година започнах да правя първите си опити за къси разкази. И наистина това е една магична планина. Но когато започна пандемията от коронавирус сякаш чух един шепот от миналото, имах време да се задълбоча в родовото познание, записах се на курсове по родология, започнах да чета историите на село Чокманово, което е селото на моята баба и моята прабаба. И тогава разбрах колко велик род е нашият род, Каишевият, от страната на баба ми. И конкретно най-много ме вдъхновиха делата на моя праотец хаджи Ангел Ников Каишев, който е бил виден чокмански дарител, родолюбец. Построил е една от църквите в Чокманово, втората църква "Св. Архангел“. Също така от гръцко е докарал първата камбана в селото, като я е превозил на муле, от другата страна вързал един камък, за да му уравновеси тежестта. Направил е и преддверието на така наречения нартекс в първата чокманска църква "Св. Илия“. И когато разбрах какви дела е вършил, осъзнах, че самата аз живея със затворени очи за останалата част на света, и че не е достатъчно само да гледам семейството си и работата си, която много харесвам, а че следва да живея с мисъл за тялото, за общността, така, както е живял и той, а не само той, и много други. Старите българи така са живели, за да оставят бразди след себе си. Не просто следи, а бразди, с които да хвърлят светлина напред към потомците си. А ти си потомък на Каишевия род, с чиято вековна история се свързани обществени и частни сгради в страната, както и тази църква в родопското село Чокманово. Разкажи за този род. Ами да, потомък съм на този род, който се състои от много души, не мога да кажа колко. Има един човек – Петър Камбарев, който е направил родословни дървета на всички чокмански родове. Каишевият род е огромен, пръснал се по цялата страна. Аз съм потомка на сина на хаджи Ангел – Тома Хаджиагелов Каишев. Самият род води началото си от Ангел Каишев - Каишоглу – така го нарекъл един турчин, тъй като Каишоглу, той е участвал в едни пехливански питки и победил всички турци тогава. И местният бей, който наблюдава пехливанските битки, възкликнал, че е толкова е ловък и се огъва и е гъвкав като каиш. Та от там, от този мой праотец води името си Каишевия род. И наистина всички каишевци са много цветни, много гъвкави, оставили са наистина следи след себе си. Например бих споменала и Никола Каишев, който е първият архитект на Стара Загора и е изготвил градоустройствения план на Стара Загора, над 300 сгради в Стара Загора са по негови чертежи и планове. Също така неговият по-малък брат Атанаска Каишев, който също е роден в Чокманово, е бил генерал-майор и учил във Военното училище. И още, и още мога да разказвам, но наистина аз се вдъхнових конкретно от делото на хаджи Ангел Каишев, който за мен е толкова цветен, че всеки един от нас ми се струва, неговите потомци, че сме взели парченца от него, и притежаваме част от силата му. Защото той е бил абаджия, сам се е научил на този занаят, преди това се е занимавал с овцевъдство, свирел е на гайда, има направена гайда негова, прекарал е водата преди да построи църквата в долната част на Чокманска махала и какво ли не още, какви ли не добрини още е сторил за селото си. Контактувал е и си е писал, има сведения, с Найден Геров и с други видни българи общественици. Аз наистина оставам смирена и безмълвна към делото му. Погребана е в черквата, която е построил, "Св. Архангел“, в двора й, малко след като същата е завършена като градеж, и всъщност това е делото на живота му, неговата мисия. Сборникът ти се казва "Разкази от корена“. Аз си спомням, моята баба ми е разказвала доста неща. Ти откъде научи и всички тези интересни събития, които са се случили много години назад във времето? Ами аз съм ходила на Чокманските събори по случай Илинденско-Преображенското въстание. Те се провеждат ежегодно. Моята баба Екатерина, баба Катя ме водеше на тях и ми разказваше родови истории, играехме хора, аз съм родена в София, но тогава се запознах с родопския диалект, който съм използвала в книгата. От тогава ми разказва тези истории, но сякаш знаете, когато човек е млад не обръща много внимание, остава нещичко, но то не достатъчно. И през 2021 година прочетох повторно историите на село Чокманово, които са два тома. Бих казала, че са научни трудове за мен, защото са плод на 50-годишни усилия от трима автори, един от които е Андрей Печилков. Аз имах честта да го познавам и имахме една среща на живо, след която той почина за съжаление, но тази среща за мен ще остане паметна, защото той още веднъж ми разказа някои неща за Чокманово. Каза ми, че това не е обикновено село, че е люлка на патриотизма. И сякаш той беше още един посланик на миналото, който ме свързва с миналото и сякаш ми предаде щафетата, аз така го почувствах. Други от историите са ми разказвани от мои роднини, близки. Например Станка Каишева, която е коректор в моята книга на родопския диалект, тя е една истинска родова пазителка, от нея също много неща и истории знам. И тези истории в книгата не са само за Каишевия род, те са истории, които са ми разказвани и от други хора, родопчани, някои от историите сама аз съм преживяла, но които по недвусмислен начин отново са свързани с корена и с рода, и затова вместени в сборника "Разкази от корена“. Ти си разследваш полицай. Аз няма да скрия любопитството си: Какво точно представлява ежедневната ти работа на тази длъжност? Ами работата ми е много интересно, аз я работя с голяма любов. През 2004 година започнах да работи в системата на Министерство на вътрешните работи. Аз съм един изследовател на факти, на събития, на документи, разпитвам свидетели. Една, както аз я приемам, една изследователка дейност, разбира се, свързана е с правото. Много ми е дала тази работа и е основната, върху която съм стъпила, за да развива своята личност напред във времето, тъй като миналата година завърших психология, а знаете, че правото и психологията са свързани. Смятам, че всичко в живота на човек не е случайно в жизнения му път и оплетено като с невидими нишки. Работата ми е много пълноценна, много богата и ми помага и в родовите изследвания, защото аз като истински да разследващ полицай се ровя във фактите, във фактологията, в историите на миналото, опитвам се да ги свързвам, да търся връзки причинно-следствени. Също така тези знания, които ги имам, ги оплитам с антологичните знания, и се получава една много интересна плетеница. Аз разказите съм ги нарекла "Моето родопско родово одеяло“, и мисля че така са написани, че да стоплят душите на хората. В днешно време имаме нужда точно това да се загърнем, да бъдем на топло, да ни е уютно и да се върнем към тези отминали времена, отминали ценности, но просто трябва да разгорим жаравата и да я запалим. Предполагам, ако мога да пророкувам, че това няма да бъде единствената книга и ще има скоро друга, или дори да ме е скоро, ще се появи. А "Разкази от корена" къде си я представила до момента? До момента имах четири представяния. Първото беше в НДК на 7 юни, на което присъстваше нашата известна писателка Здравка Евтимова, тя ме представи. В село Чокманово я представих в читалището точно в деня на Илинденско-Преображенското въстание и в град Смолян. А последно, точно преди няколко дни, я представих в град Русе. Беше много вълнуващо наистина, всичките представления бяха магични, но сякаш това в град София, като първо представяне и като едно мое писателско кръщение, беше като перла в короната. Беше много вълнуващо, защото на всичките присъстват гайдари, певци. Дори сина ми, децата ми пеят една родопска песен "Рипни Калинке, да тропне“. В София обаче стана много магично и спонтанно, защото се извиха две хора. Беше невероятно и емоционално изживяване наистина. Книгата "Разкази от корена“ е с благотворителна мисия, тъй като моята лична история премина през дългата борба за най-свидното – рожби, и затова съм решила и превеждам всички средства от продажбите на книгата но Фондация "Искам бебе“, тъй като през далечната 2012 година тази фондация ми подаде ръка и получих психологическа подкрепа и помощ. Считам, че имайки две прекрасни дечица в момента, следва и аз да върна жеста си към вселената и да дарявам, и да помогна на друга двойка с репродуктивни проблеми също да имам своя рожба. |
виж галерията
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Покажи:Всички | Моите | На приятели
на 02.10.2023 г.
0
Коментарите са на публикуващите ги. Ruse24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Абонамент
Анкета
