Държавна опера - Русе: Гласът на Стефка Евстатиева ще остане една вечна мелодия

С дълбока тъга Държавна опера - Русе съобщи, че вчера ни e напуснала една от най-прославените българки в световната опера, един от златните гласове на оперното изкуство, Стефка Евстатиева.

Ето какво още споделят от операта:

Родена в Русе, пътят ѝ на творец е дълбоко свързан с нашия град. От 1971 до 1978 г. тя е солист на Русенската опера. За първата ѝ сценична изява ѝ поверяват ролята на Флора от "Травиата“. След това изпълнява Клара от "Годеж в манастира“. Но по думите на оперната прима голяма ѝ роля е Амелия от "Бал с маски“, която подготвя за осемнадесет дни. В Русенската опера тя е още Кралица Елизабет в “Дон Карлос“, Аида в едноименната опера, Дездемона в "Отело“, Маргарита в "Мефистофел“ от Бойто, Ярославна в "Княз Игор“, Мими в "Бохеми“ и Анджелика в "Сестра Анджелика“. Оперите се множат и тя става любимка на публиката, а по-късно и солистка на Софийската опера.

Впоследствие кариерата ѝ я отвежда до най-големите оперни театри в света. Повече от 15 години Стефка Евстатиева пее по най-престижните оперни сцени на Париж, Милано, Лондон, Ню Йорк, Виена… Изпълнител със световна класа и забележителни постижения в оперното изкуство.

Световната оперна прима е носител на множество престижни международни отличия. Сред тях са втора награда от конкурса "Чайковски“ в Москва, Русия (1974), голямата награда на журито за белкантово пеене и наградата на публиката за ансамблово пеене в Остенде, Белгия (1978). През 1979 г. печели голямата награда на Седмия международен конкурс за млади оперни певци в София, а през 1982 г. е удостоена с приза "Джовани Дзантело“ на Арена ди Верона, Италия, за най-добър изпълнител на годината.

За изключителния ѝ принос към българската култура тя е удостоена с орден "Св. Св. Кирил и Методий“ огърлие на 25 юни 2018 г.

От началото на 90-те години Стефка Евстатиева живее със семейството си в Ню Рошел, щата Ню Йорк, САЩ. Там през 2004 г. става един от основателите на българския детски хор "Гергана“. Съставът носи името на нейната ученичка Гергана, която е и негов диригент, а тя е негов вокален педагог.

Стефка Евстатиева е не само оперна певица с международно признание – тя е символ на българската културна дипломация.

Гласът ѝ ще остане една вечна мелодия – силна, топла и неповторима. Глас на достойнство, класа и истинско вдъхновение за артистичност без компромиси.

Ще я запомним със скромността, с която носеше величието си, а нейните сценични превъплъщения ще останат завинаги като символ на красота, изящество и вдъхновение.

Поклон пред паметта на Стефка Евстатиева и нестихващи аплодисменти в небесния Оперен театър!