Правителството игнорира сделката за ТИР-паркинга в Русе

Правителството не разгледа искането за отпускане на 10 милиона евро за закупуването на частния ТИР-паркинг край "Дунав мост“ на днешното си редовно заседание. Точката липсваше в предварителния дневен ред и не беше внесена допълнително, което на практика блокира сделката дни преди крайния срок.

Липсата на решение от страна на кабинета поставя Община Русе в патова ситуация. Администрацията на кмета Пенчо Милков имаше "зелена светлина“ от Общинския съвет да придобие съоръжението, но само при условие, че държавата осигури финансирането, предаде Dunavmost.

Офертата на частното дружество, което в момента експлоатира паркинга, е валидна до тази неделя – 15 февруари. С днешното си решение Министерският съвет на практика прави невъзможно спазването на този срок, освен ако не бъде свикано извънредно заседание в следващите 72 часа – сценарий, който анализаторите оценяват като малко вероятен.

Икономическата логика срещу политическото желание

Сделката предизвика сериозни полемики както в местния парламент, така и сред икономическите експерти. Основният въпрос, който остана без ясен отговор, е икономическата обосновка на цената.

Цената: 10 милиона евро (близо 20 млн. лева) за предсрочно прекратяване на договора.

Приходът: В момента частният оператор плаща на общината около 300 000 евро годишно.

Сметката: При сегашните параметри, на Община Русе биха ѝ трябвали над 33 години, за да възвърне инвестицията от наеми – срок, който надвишава оставащите 27 години до края на договора, когато съоръжението така или иначе би станало общинско безплатно.

Критиците на сделката определят държавното финансиране като скрита субсидия за частния инвеститор, докато поддръжниците ѝ, включително кметската администрация, я виждат като единствен начин за пълен контрол върху трафика и буферните зони преди "Дунав мост“.

Какво следва?

Договорът с частния оператор остава в сила, а следващото плащане към местната хазна в размер на 300 000 евро е дължимо през месец май.

"Мълчанието“ на София може да се тълкува като сигнал, че държавата не е готова да плати исканата цена за разрешаване на локален проблем, особено когато икономическите параметри на "спешната“ оферта повдигат повече въпроси, отколкото отговори.