Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Данните на НОИ показват, че получателите на пенсии за инвалидност са над половин милион души. Регионалното разпределение обаче разкрива съществени различия между областите. При еднаква национална нормативна рамка и централизирана система на медицинска експертиза, подобни отклонения насочват към ролята на местните социално-икономически условия, възможностите за заетост и институционалните практики при прилагане на правилата. Изводът е на икономистите от Института за пазарна икономика, цитирани от ФОКУС.

В абсолютен брой най-много получатели на пенсия за инвалидност поради общо заболяване (най-голямата група с дял от близо 90% от всички пенсии за инвалидност) са в София-град – близо 70 хил. получатели, следвана от Пловдив с над 34 хил. и Варна с около 21 хиляди. Тези стойности до голяма степен отразяват разпределението на населението и сами по себе си не дават достатъчна информация.

Данните за броя на получателите на пенсия за инвалидност спрямо населението обаче показва значителни регионални дисбаланси. През 2024 г. стойностите варират от 7 получатели на хиляда души в Бургас до 30 на хиляда души в Силистра. Враца също се нарежда сред областите с много висока концентрация – 27 на хиляда души, следвана от Габрово с 22 и Разград с 20. В противоположния край са Благоевград, Сливен и Стара Загора с по 8 получатели на хиляда души, както и Варна, Русе, Смолян и Хасково с около 9. Разликата между най-ниската и най-високата стойност е повече от четирикратна, което ясно показва, че мястото на живеене е силен фактор за вероятността дадено лице да бъде получател на пенсия за инвалидност.

Естествено предположение е, че тези различия са следствие от възрастова структура на населението (средната възраст на получателите на пенсии за инвалидност е над 60 години). Данните за дела на населението над 65-годишна възраст потвърждават, че демографията има значение, но същевременно показват, че тя не е достатъчно обяснение. Области като Видин, Габрово, Смолян и Силистра например са сред най-застаряващите, но имат огромни разлики в относителния брой хора с увреждания.

Сравненията с различни данни от социално-икономическото развитие на областите показват, че пенсиите за инвалидност имат сравнително силна връзка със състоянието на пазара на труда и по-специално – с коефициента на безработица.

Регионите с най-висок брой получатели на инвалидна пенсия на хиляда души – като Силистра, Враца и Разград – са и региони, които традиционно се характеризират с по-ниска икономическа активност и ограничени възможности за заетост.

В този контекст високият интензитет на инвалидните пенсии може да се разглежда като индикатор за социално-икономически натиск, при който системата на медицинската експертиза поема функции, които излизат извън чисто медицинската оценка. Обратно, области с по-добра икономическа среда и по-разнообразен пазар на труда – като София-град, Варна и Бургас – показват значително по-ниски стойности, което подсказва, че наличието на възможности за заетост може да ограничи попадането в системата на инвалидните пенсии.

В обобщение, регионалните данни за 2024 г. показват, че разпределението на честотата на получателите на пенсии за инвалидност е  силно неравномерно между областите. Това прави регионалния анализ особено важен за оценката на ефективността на действащата система на медицинската експертиза и оттам – за формулирането на политики, насочени към по-добри възможности за трудова активност и по-добро таргетиране на финансовата подкрепа от социалната система.