
ЗАРЕЖДАНЕ...
Украински бежанки и жени от Русе споделят храна за душата | ||||||
| ||||||
Без сельодка под шуба не се сяда на празнична трапеза, твърди Евгения. Самата тя е от бесарабските българи и днес готви много старинни гозби. За Тамара от Измаил мамалигата от румънската й баба задължително се реже с конец и се сервира с джумерки (пръжки), сирене или гъбен сос. Майката на Лена Порхун изпържила пирожките с кисело зеле, вместо да ги опече, ама тя така си знае, оправдава я дъщеря й, докато поднася бонбони от родния Днипро. Лена от Бердянск е завила палачинки – и сладки, и солени като в собственото й детство. Баницата на русенката Теди и майка й Нина пък е по стара българска рецепта, нищо, че в нея кой знае защо освен късмети като за Нова година, има и малко… копър. Друга Нина – обаче украинка, и дъщеря й Оля, поднасят бутерброди с херинга и силен чеснов сос, разказват от Каритас. На Наталия Димова от Болградския район край Одеса са й трябвали десетки палачинки, за да стъкми солена торта с пилешки дробчета. Празничната пита на Пламена от Русе се харесва на останалите и без шарена сол. Най-бухналите курабии е замесила Креми от Русе – както баба й ги е правила, а Свитлана от Задкарпатието донася вишнев сладкиш като спомен от детството. Докато разменят рецепти, жените говорят на всичките езици, които владеят – и руски, и украински, и български. А в края на вечерта опитват и торта "Гараш“ – една от легендите на града, в който всички те живеят сега и търсят по-доброто си бъдеще. |
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg