 © Фокус |  |
Йоана Илиева, носителка на исторически първи медал (бронз) за България от Световно първенство по фехтовка (сабя, жени, индивидуално) за предаването "Спортът на фокус" на "Фокус".
Здравей, Йоана, преди дни промени историята на българската фехтовка. На едва 22 години, ти постигна най-големия успех при жените за страната ни, печелейки бронз на сабя на Световното първенство в Милано. Какъв е коментарът ти за постигнатото?
Много съм щастлива за този резултат, много благодаря на всички, които ми помогнаха, на всички, които следяха. Благодаря и на вас, че ме поканихте. Наистина чувството да си медалист на световно, познавайки хората, които бяха там, самите те нямат медал на световно, ми носи изключителна радост.
Страната ни нямаше отличие в женското направление, а последният медал в този спорт за България е сребро на мъжкия ни тим от Шампионата на планетата в Лозана, Швейцария през далечната 1987 г., това са цели 36 години. Ще трябва ли да чакаме още толкова за ново отличие след твоя медал или има светъл лъч във фехтовката ни и можеш да продължиш и ти, а дори и други да печелят медали на такива форуми?
Надявам се да е второто, тъй като аз съм доста по-малка от повечето жени, които са там, и след като на 22 години мога да направя този резултат, смятам, че следващите 10 години, това би трябвало да се приема за нещо нормално и лично аз, наистина се надявам догодина да се класирам за Олимпиада. Ако се класирам, аз ще играя със същите хора, с които играх и на това Световно. Нищо не пречи, да имам и шансове за медал.
Да разбирам, че ти очакваш да доминираш в твоя спорт в следващите 10 години?
Така е, очаквам. Дори на това Световно смятам, че бях в най-добра форма от всички. Естествено фехтовката е спорт, в който това, че си най-добър сега не дава никаква гаранция за след някакво време. Но имам накъде да се развивам още и това ми харесва.
Йоана, освен, че медалът, твоя, е с историческо значение за България, защото е първи в женското направление, разбрахме, че си получила две отличия, не едно, ако можеш да разкажеш на нашите слушатели.
Да, всъщност получих два медала, тъй като първият медал беше награждаване във фехтовалната зала, където Международната федерация връчва отличията, а второто беше след това. Закараха ни в центъра на града, до арката на Наполеон, мисля, там имаше още по-голям подиум, много хора, там ни наградиха за втори път, където дадоха втори чифт медали, подготвени специално от италианската федерация и италианския олимпийски комитет. Присъстваха страшно много важни хора, всъщност там имахме и гала вечеря и още един медал, което беше страхотно.
Това за първи път ли се случва от световно първенство, даден състезател да получи два медала в твоя спорт или и преди се е случвало?
Това си е решение на организаторите дали да дадат втори медал или не. Мисля, че е даван и преди, но за първи път, аз лично виждам второ награждаване, което беше по-интересно. Примерно, аз бях взела медал за девойки, там получих всъщност медала, който е от Международната федерация плюс стъклена статуя, която играеше ролята на този втори медал, като купа. Но такова награждаване с фойерверки, със знамена, никога не съм виждала.
Страхотно, пожелаваме ти догодина на Олимпийските игри в Париж да вземеш два златни медала.
Благодаря.
Вижда се прогресът ти, миналата година беше на 15-то място на Световното, а сега прогресираш с 12 позиции по отношение на представянето ти. Какво се промени за теб през последната година?
Много неща се промениха, като започнем с това, че имах много трудности през тази година, особено до март месец, имахме и финансови трудности, и семейни трудности, наистина нищо не вървеше. Тренировките бяха много трудни за мен, тъй като правех много неща едновременно, но от март досега, посветих абсолютно всеки един ден на фехтовката, постоянно бяхме по лагери. Правила съм всичко, ако трябва да направим едно упражнение 10 пъти, аз го правя 100 пъти и тренировката ми преминава освен в залата и извън залата, което според мен, ми струва този медал.
Трудностите, през които си преминала или многото тренировки са в основата на това ти представяне, или и двете?
И двете, тъй като те изграждат като характер, като човек. И когато наистина си се чувствал много зле, бил си в много трудна ситуация, след това, всъщност целият ти свят се преобръща и много повече оценяваш и си готов много повече да дадеш за нещата, които искаш.
Записа 9 победи и само 1 поражение. Можеше ли да стигнеш големия финал и световната титла?
Смятам, че да. Чисто технически и физически бях готова да стана световна шампионка, но психически все още съм с много по-малко опит от моите съпернички. Първи подиум на жените индивидуално ми е, и имах много малко време между четвъртфинала и полуфинала, което са причини, според мен достатъчни, за да се задоволя и с бронза на този етап.
По пътя към историческия медал за България, победи настоящата № 1 в света Сара Балзар, с категоричното 15:9, означава ли това, че е близо моментът, в който българското знаме ще бъде на най-високото място във фехтовката?
Искрено се надявам още догодина, дано и на Олимпиадата в Париж, всъщност да стане това, но както казах, има много време, искам да се концентрирам това да стане наистина постоянно в световния елит и това да съм в тройката, да е нещо нормално за всички.
Имаше ли коментари от страна на твоите съпернички, по случай твоя медал и представянето ти на Световното?
Всички, които дойдоха при мен или по някакъв начин имах контакт с тях, всички ми честитиха. Много от тях казваха, че го заслужавам много, което за мен е голям комплимент, тъй като съм тренирала с почти всички състезателки на това Световно. Имаше и такива, като например французойката (Сара Балзар), които дори не можеха да повярват, въпреки, че аз я победих лично, не е да съм била неин конкурент. Тя не можеше да повярва какво се случва. Каквото и да си говорим, България за едни французи, където това е националния спорт, България е никой. И лично аз това го считам и като лична победа, и като победа на нашата държава.
Да разбирам, че лидерката в световната ранглиста не те е поздравила и неспортментски е приела загубата, така ли?
Да, като смятам, че това не е лично отношение към мен, а по-скоро на това, че тя наистина смяташе, че медалът е неин. Тя все още няма медал от световно първенство индивидуално. Може би има 4-5 отборни, европейски титли, какво ли не, но медал от световно няма. Така че може би, това е причината да не беше много в настроение тогава.
През май ти стана еврошампионка до 23 г. на форума в Будапеща, след това гостува в нашето студио и заяви, че на 100% отиваш за медал в Милано и го постигна. Доволна ли си и има ли горчивина от загубата на полуфинала?
Няма как да не съм доволна, наистина колкото повече време минава, толкова повече всъщност осъзнавам какво съм направила. Няма как да няма горчивина, тъй като целта на всеки спортист е да е първи. Историята помни шампионите и аз искам да бъда от хората, които да запомнят. Честно казано, първата ми мисъл беше, че аз се изложих на полуфинала, това не исках, тъй като той се играеше в друга зала, пред много повече публика, с откриване, беше много по-грандиозно. И ми се искаше да покажа една хубава игра, която за съжаление не можах да покажа. Но смятам, че много хора ме видяха след това и на отборното, и разбраха, че всъщност не съм случаен човек в четворката.
След историческия успех прогресира и с цели 9 места в световната ранг листа и вече си под № 14. Кажи сега на нашите слушатели/читатели, как гледаш на класиране за олимпийските игри?
Ако сега трябваше да бъде Олимпиадата, аз имам квота индивидуално. Но моята цел е да класираме отбор, всъщност ние за малко не победихме отбора на Япония, които станаха бронзови медалистки. За една точка не победихме отбора на Италия, които са европейски вицешампиони. Направихме много силни срещи, които за съжаление изгубихме. Ако малко се стегнем в началото на следващия сезон, всъщност можем да класираме целия отбор. Ако се класира целият отбор, играем и индивидуално и отборно - три момичета, и една само за отбора. Това аз виждам като моя цел до края на годината.
Отборът зае 11-то място на Световното, мисля си, че очаквахте повече там. Какъв е коментарът ти за представянето ви отборно в Милано? И кое място прилягаше сега на тима?
На отборното, там е направо директна схема, т.е. според зависи цял сезон как си играл се определят съперниците. И ние имахме 9-ти номер, който всъщност е малко гаден, тъй като 9-ия играе с 8-ия, а 8-ия играе с 1-ия. Ако бяхме например 11-ти, което е дори по-лошо, щяхме да имаме много по-приятни съперници, не, че естествено трябва да се подбират. В крайна сметка, ние сме спечелили Световна купа. Просто има отбори от 5-то до 8-мо място, които ние можем да победим с лекота и съответно има отбори между 9-то и 16-то място, които са силни, като отбора на Китай, отбора на Италия, на Испания. Лично аз определям нашата позиция горе-долу 6-ти - 7-ми. Но така стана, че не успяхме, много за малко. Много ни е гадно, тъй като наистина една 8-ца, може би гарантираше възможност почти със сигурност ние да играем на Олимпиада с отбор. Но още нищо не е късно.
Преди време каза, че за Игрите в Париж е по-ценното и по-лесното да се класирате като отбор. Тимът ни в момента се намира на 7-мо място в класацията на световната ранглиста, като пред нас са отбори като Франция, Корея, Унгария, Италия, САЩ и Украйна. Има ли шанс да изместим и кои от тях, за да имаме пълен отбор при жените на най-големият спортен форум?
На този етап трябва единствено да изместим отбора на Украйна, които са само 2 точки пред нас, но чисто за състезанията, които важат за Олимпиадата сме малко по-назад. На този етап дори Унгария и Италия не се класират. Така че трябва наистина да се стегнем, трябва да вземем медал, да сме в четворката. Аз лично виждах отборната квота като много по-възможен вариант, но когато вземеш медал на Световно, нещата се преобръщат и сякаш цяла година някак си имах чувството, тъй като аз станах 6-та на Европейското, и трета на Световното. Някак си чувствах, че тези две състезания ще бъдат моите, но просто не исках да го казвам, да не урочасам нещата.
Играеш с лява ръка, това предимство ли ти дава срещу съперничките ти и кои са твоите предимства пред опонентките?
Много хора казват, че това е мое предимство. Но напоследък, аз колкото повече ходя по състезания, толкова повече виждам, колко всъщност жени има с лява ръка - страшно много, включително французойката Сара Балзар, включително гъркинята, която ме победи, предния бой пък аз победих доскорошната № 1 в световната ранглиста Ана Баща, тя също е левичарка, има страшно много левичарки и това се превръща в нещо нормално в действителност. Иначе, моите предимства са това, че съм много бърза. Ако някой прави нещо, аз го правя със скоростта по 5, по 6 и се опитвам наистина да наблягам върху това. Но скоростта е много особено качество, за това трябва да се научиш да я контролираш, защото иначе ставаш лесна мишена, точно обратното. Това е моето най-добро качество, също така имам издръжливост и доста си подобрих техниката тази година. Много добре ми се отрази този сезон, защото другите момичета не го очакваха от мен.
Коя е най-трудната сабльорка за теб, в момента, като опонент?
Наистина си мислех, че това е французойката Сара Балзар. Гледайки всички момичета, малко са хората, които всъщност правят толкова много неща толкова перфектно. След като я победих, не искам да звучи така, все едно съм била най-добрата, и сега вече аз съм най-добрата, но чисто статистически, най-вероятно е гъркинята (Деспина Георгиаду), тъй като тази година регистрирам три загуби от три мача срещу нея. За мен наистина французойката (Сара Балзар) е...те са две французойки по принцип 1-ва (Балзар) и 5-та (Манон Апити-Брюне). Те са момичета, които аз гледам от много малка, на които се възхищавам и честно казано се опитвам да подражавам на тях и по начина на игра, и по поведение. Това за мен са най-добрите фехтовачки в момента.
Значи победата над Балзар е още по-сладка, като разбираме, че ти е била и пример?
Да, аз излязох на пътеката с мисълта, че нямам какво да губя, а всъщност само мога да й покажа коя съм аз. И когато я победих, до последно си повтарях “не се отпускай", защото с толкова опитен съперник, само за секунда да се разсееш и боят ще стане напечен. И въпреки, че аз я бих 15:9, през цялото време знаех, че може да ме обърне. Тя също го знаеше и просто мислеше как да го направи, но успях да се събера и да го изкарам този бой.
Да излезем малко от темата за спорта. Какво е твоето мнение за насилието? Насилието в и извън спорта. Виждаме какво се случи последните дни. Темата е актуална, как ще я коментираш?
Аз бях в Италия още, когато се случи, и наистина ми стана страшно неприятно от ситуацията. Много съжалявам и момичето, и семейството й. Смятам, че насилието въобще не трябва да присъства където и да е, нито над деца, нито над жени, над мъже също има насилие. Хората трябва да се опитват да решават проблемите си по мирен начин. Спортът, всъщност е много забавно изключение, защото в спорта, въпреки че се бием - побеждаваме. Всъщност, първо, че изкарваш своята емоция там и после си много по-спокоен. И второ, научаваш се, че това, което става на пътеката, няма нищо общо с извън пътеката и дори съперниците, които викате и спорите, извън пътеката вие сте приятели. Така че ако някой има толкова много нужда да изкарва своята агресия, съветвам го да се запише, дори любителски, на някой спорт и да може да изразходва тази енергия.
Защо все по-малко деца тренират у нас? Какво е твоето наблюдение над това и специално в твоя спорт как е положението?
В моя спорт, всъщност, децата стават все повече и повече. Защото не беше толкова популярен, може би, когато аз започнах, но по принцип съм съгласна. Това, което забелязвам е, че в училище много по-трудно започват да допускат различни клубове да провеждат спортни занимания. Второ, децата естествено са зомбирани в телефоните, в компютрите. Физическото възпитание като цяло много се неглижира, и в училища, и от учителите включително. Няма го това в свободното си време да излезеш, да тичаш в квартала или на село. Децата не знаят какво всъщност ти дава спорта и колко е приятен, защото за тях играта не е навън, а е в телефона.
Как смяташ, че това може да се промени?
С промени най-вече в часовете по физическо, когато едно дете се научи да играе основните игри като народна топка, криеница, и т.н., то всъщност продължава да търси тази игра, тя е много по-различна от телефона. И когато се започне с това, че вече има някакви спортове, които да се предлагат в училище, то ги има и сега, има ги най-основните, детето наистина ще иска да тренира. Прави ми впечатление, че са станали много скъпи спортовете. Едно дете да тренира всички спортове също е пречка, може би за родителите по-скоро. Те трябва да ги водят, да ги взимат, да плащат всичките тези пари, и това не е лесно. Ако има как да се помогне чисто спорта в училище да бъде по-достъпен, според мен, ще бъде много добре.
Създадени ли са достатъчно спортни площадки, има ли я основата за спортуване на населението на България и от там, за високо спортно майсторство, както е при теб?
Предполагам, че не. Винаги има накъде да се развива още. Аз виждам много спортни площадки или тези фитнеси, които се изграждат, които са много хубави, но след няколко години, всъщност те не приличат на нищо, защото не се поддържат, включително и ние не ги пазим. Няма как да се градят нови и нови, когато ние не си пазим старите. Трябва да се помисли и трябва всички да се научим, че трябва да пазим това, което се направи.
Какво е посланието ти към децата, за които спортът е нещо чуждо, как да ги убедим да започнат да спортуват?
Аз пробвах, може би 4-5 спорта, докато всъщност си останах с фехтовката. Трябва детето да се научи да плува, да се научи да тича, да скача, и самото то ще си хареса спорт. Но всички трябва да опитват нови неща, да не се страхуват и да се наслаждават, защото наистина всеки един спорт е уникален. А ние имаме много силни сърца и ако наистина правим това, което обичаме, можем да станем най-добрите.
Във всяко интервю поставяме въпросът за целите през сезона. За финал, ти вече изпълни едната - медал от световно първенство. Сега какво очакваш и искаш да ти се случи в спортен план, до края на тази 2023 г.?
Искам да взема още един медал индивидуално, с който да си гарантирам личната квота, и отборно, искам да не излизаме от четворката, това си пожелавам. Защото имаме три Световни купи, които, ако влезем в четворката, отиваме на Олимпиада.
Кога е следващата Световна купа?
Октомври във Франция.
Ще има ли България след първия медал за жените от Световно и първо отличие от Олимпийски игри на фехтовката изобщо на Игрите в Париж догодина?
Надявам се, смятам, че ако се класирам съм потенциална медалистка, както и много други, естествено. Но хубавото е, че на Световното играят почти същите, не почти същите, те играят дори повече отколкото ще играят на олимпиадата, така, че на теория дори, трябва да е по-лесно да взема медал на олимпиада, отколкото на световно. Но всичко зависи от емоции, както казах, нека се класираме и се надявам да се върнем и с медал.
Добре, пожелаваме ти го!
Георги КУСИТАСЕВ |
