 © Фокус |  |
Ивет Горанова, първата олимпийска шампионка по карате и носителка на исторически сребърен медал от Световно първенство за жени, пред Георги Куситасев за предаването "Спортът на Фокус" на "Фокус".
Здравей, Ивет. Радваме се, че избра да гостуваш на Радиоверига и Агенция "Фокус“ точно след историческото за България Световно първенство по карате – това в Будапеща. Там ти стигна до сребърното отличие в категория до 55 кг "кумите". Това ли е най-голямото постижение на Мондиал при мъже и жени за страната ни в този спорт?
Здравей и благодаря за поканата. За мен е чест и удоволствие да съм тук днес, при теб, да разговаряме. Да, това е първият финал в историята на българското карате за мъже и жени. Преди това имам и два бронза от Световно първенство. И Спас Спасов – той е играл полуфинал, но е загубил полуфинала и след това губи за трето място, т.е. става пети. Но нямаме други медали. Липсва ни злато.
Разкажи ни за самото състезание, за Световното първенство сега. Случиха се много интересни неща по време на твоето участие, особено в полуфиналите.
Беше много интересно състезание, нетипично мога да го нарека. Случиха се неочаквани неща. Дори мога да кажа, че скоро не е имало такава среща на Световно първенство, и то полуфинал. Дори всички отбори, всички каратисти бяха много впечатлени и изумени от полуфинала ми с украинката. Срещата беше много динамична, много атрактивна, а и ние с нея сме стари врагове – можем се наречем врагове, и всички очакваха развоя на тази среща. Мога да кажа също, че загубих финала може би заради това, че прекалено много емоция хвърлих на елиминациите и най-вече в срещата с украинката и на финала се почувствах малко изтощена емоционално, не само физически. Може би това ми липсваше да спечеля световната титла. Но в последните 10 месеца с Йована (Прекович - нейн треньор) работихме много упорито, вложихме всичко, което зависеше от нас, дадохме всичко от себе си и спазихме цялата подготовка. Имаше много тежки моменти, не мога да кажа, че подготовката вървеше както трябва. Когато двете започнахме да работим януари месец, нашата цел беше Световното първенство, не Европейско или Европейски игри. При старта на работата ни аз бях и с възпален ахилес, пред скъсване. Така ни започна реално и цялата подготовка, което беше… Не знам тя въобще как е повярвала в мен, че аз ще успея. Но лека-полека нещата ставаха все по-добре и по-добре и преди Световното се чувствах много добре. Доволни сме, че взехме медал, че играхме финал. Почувствах голям напредък в моята форма, в мен като човек и като каратист. Да, има леко разочарование, че загубихме финала, но мисля, че това има и положителна страна.
За пореден път се срещна и победи най-сериозния опонент в твоята категория – лидерката в световната ранглиста Анжелика Терлюга от Украйна. След срещата тя беше много емоционална на полуфиналите, като дори каза, че трябва теб да те е срам за случилото се. Цитирам: "Трябва да живееш с това, Ивет. Така ли искаше да отидеш на финала на Световното първенство? Нека всички замесени хора почувстват моята болка. Ти ми открадна финала на Световното. Никога няма да простя този ден. Това не беше спорт, това е просто несправедливо.“ Как ще коментираш и отговориш на тези думи на украинката?
За мен Терлюга е социална личност. Т.е. тя обича всички глупости нейни да си ги пише в социалните мрежи и да се вживява. В случая тя не иска да приеме загубата. Да, случи се нетипична ситуация, но тя ме обвинява, че ние сме пуснали протест. Аз не виждам защо да не пуснем протест, когато е имало техническа грешка. Т.е. ние имаме право. Даже поздравления за Йована, че успя да реагира в тая ситуация и да пусне протест, защото не всеки треньор може да го направи това нещо, има смелост и би дал пари, за да рискува в такава ситуация. Много треньори след това дойдоха и поздравиха Йована, че го е направила това нещо. На следващия ден се случи абсолютно същата ситуация при мъжете. Изигра се среща, в която победи хърватин, след това имаше протест от страна на Казахстан точно заради техническа грешка, отново заради времето. Целият мач се преигра и Казахстан победиха. Но това е по правилата на Световната карате федерация и ние ги използваме. В случая тя не може да приеме загубата и използва социалните мрежи да го играе на жертва, да събира хората на нейна страна. Но аз не съм такъв човек, да седна сега да пиша в социалните мрежи, да я обиждам, да говоря за нея, защото не е правено и мисля, че е много грозно. Не уважавам нейната постъпка – това, което е написала, да провокира през социалните мрежи. От там доста коментари от украинци получих, негативни. Но това донякъде е и нормално, защото са ми прекалено емоционални първите два дни, но със сигурност не уважавам и това, че не ме поздрави в края на срещата. Защото и преди години, когато аз започнах да я бия по състезания, тя отново не ме поздравяваше, което не е нормално, не е правилно за човек, който е №1 в ранглистата и се води и звезда в тази категория.
Очертаваш се като "черна котка" за Терлюга. Победи я и на финала на Олимпийските игри в Токио. В крайна сметка тя преглътна ли поредната загуба?
Не. И никога няма да я преглътне тая загуба. Мисля, че тази загуба ще й държи влага цял живот. Дори мисля, че тя няма да може да ме победи вече, защото тук от голямо значение е психиката. Тя е казала също, че аз съм й най-сериозният противник. Има страшно затруднение срещу мен и може би вече и психическото затруднение много ще повлияе. Според мен нейното най-правилно решение е да приключи кариера след това състезание, защото не мисля, че вече ще има големи успехи занапред.
Добре, но това повлия ли ти психически за финала с туркинята Туба Якан?
Да, повлия ми от гледана точка, че емоционално се изхабих. Може би моят финал на това състезание беше срещата с украинката и там оставих буквално цялото си сърце, цялата си емоция и се чувствах задоволена след тази среща. Финалът беше след два дни, което е доста време. Липсваше ми и фокус на финала, бях стегната, не бях себе си, не се чувствах добре. А реално туркинята беше по-подготвена за самата среща от мен и си спечели заслужено. Не мога да кажа нищо повече за нея. Но мисля, че положителната страна е, че остана един глад в мен за световната титла. Видях какъв е пътят, за да станеш световен шампион, и никак не е лесен. И мисля, че следващия път ще бъда още по-подготвена и по-мотивирана за световната титла.
Имаше ли шанс да излезеш краен победител в срещата с представителката на южната ни съседка?
До резултат 2 на 1 точки имаше, да. Но след като ми направи втората точка, аз тотално излязох от мача. Нямах никакъв фокус и идея какво да правя по време на мача, нямах и може би емоцията да преобърна мача, да поведа в резултата. А и турците са доста тежки, когато поведат в резултата, и след това да тръгнеш да ги гониш – доста са тегави от тази ситуация. Може би, ако си бях за пазила малко повече фокуса за тази среща, можеше да победя. Побеждавала съм много пъти туркинята, побеждавала съм я, не ми е чужд, нов противник, просто денят не беше мой.
Исторически сребърен медал е твоето постижение. Посвети го на покойния президент на Българска национална федерация карате Алексей Петров, който беше прострелян смъртоносно през август. Той ли беше в основата на изграждането ти като състезател?
Много хора са в основата на изграждането ми. Разбира се, той е бил президент през всичките години, в които се занимавам с карате. Също така сегашният президент г-н Русалин Русалинов – той е мой сенсей в клуба в Плевен, "Петромакс“. През много треньори съм минала. Всичките тези хора са допринесли за моето развитие, за моите успехи. В последната една година мога да кажа, че с Алексей бяхме много близки. Той всъщност първи повярва в Йована (Прекович) като треньор, защото тя нямаше опит като треньор, и в мен, в двете като екип. Той ни подаде ръка, помогна ни ние да започнем заедно да работим. Така Йована дойде в България и започна да работи и не само с мен, а и с целия български отбор. Също така аз вече живея в София и дойдох заради него. Просто почувствах, че ми е време да дойда в София. Покрай него се чувствах добре. Имахме доста близки отношения. За нас беше пример. Давал ни е съвети, помагал ни е. Ние сме се грижили за развитието на българското карате, но тежко преживях загубата, доста тежко, отрази ми се. Отрази ми се също и на подготовката за Световното първенство. Това, което ме мотивираше, беше, че знам, че той искаше много ние двете да станем световни шампионки. Както за нас това беше цел, така беше и за него цел. Знаем, че той обича първите места, знам също си и съм сигурна, че ни е помагал по време на състезанието. Може би в момента той щеше да е разочарован, че сме втори, но ще го направя след две години. Вярвам и съм мотивирана и ще я спечелим рано или късно тази титла.
Спомняш ли си последните думи, които Алексей Петров ти каза?
Последните – не, защото… Видяхме се последно след Европейските игри, когато станах втора. Той се обади всъщност тогава по телефона на Йована след състезанието и тя му каза "Ние сме втори, загубихме на финала“ и той каза "Защо не сте първи?“ – типично по президентски, винаги търсеше първото място. Той приемаше много лично срещите с украинката. Последни думи – не мога да се сетя точно какво ми е казвал. Сънувах го два пъти преди Световното първенство. В единият случай той ми каза "Ти знаеш какво да правиш“, което усетих като – да, Световното е целта. Имам чувството, че все още е с нас и чувствам неговата сила и енергия.
Да се хвана сега за новината, която каза – има нов президент на Федерацията. Това е Русалин Русалинов – така ли да разбирам?
Да, той е. Той е също и президент на плевенския клуб по карате "Петромакс“, в който аз съм състезател.
Кога стана ясно, че той ще поеме Федерацията?
На 6-и октомври имаше общо събрание и тогава се гласува той да поеме Федерацията. С мнозинство победи. Аз също влязох в Управителния съвет на Федерацията. Всъщност аз влязох още февруари месец, г-н Петров ме предложи като член на Управителния съвет. Сега също станах част от Управителни съвет, за което аз се радвам, че съм вътре. Мисля, че трябва да съм вътре. Каратето постоянно се променя, правилата се променят. Мисля, че вече имам и доста опит в този спорт и мога да помогна както на Федерацията, така и на националния отбор.
Кой ще бъде заместник-председател на Федерацията?
Заместник-председател е бившият генерален секретар на Федерацията Борис Николов. Мисля, че са добър екип. Познаваме се, има много неща, върху които трябва да работим, искаме много неща да променим, но знам, че нещата ще се случат по-бавно. Важното е най-вече да има работещ и искащ екип от хора, за да може всички да вървим нагоре. Много е важно, освен мен, във Федерацията да има стабилен, перспективен национален отбор, на който да разчитаме в бъдеще и на него за световни и европейски медали.
Сега да те върна към новия ти треньор - това е олимпийската шампионка в категория до 61 кг "кумите", нали така?
Да.
Йована Прекович. Какво промени тя в теб, след като стана твой нов наставник?
Трябваше ни време в началото, когато започнахме да работим с нея, за да се сработим. Имахме проблем с комуникацията, с тренировките. Започнахме един вид тренировки, може би в нейния стил на игра, след което тя видя, че това не е работещо за мен, и смени начина на тренировките, което не всеки треньор може да го направи – да видиш индивидуално какво е нужно на един спортист. Също така имахме план, който следвахме до края на Световното първенство, който план претърпяваше много промени. Харесва ми това, че успя да ме вкара в топ форма точно за Световното първенство, което е много важно – един треньор за върховия момент да вдигне един състезател в топ форма. Много време ни трябваше. Както е много, така и не е много, защото 10 месеца реално не е много време, но мога да кажа, че имаме много голям напредък като комуникация и най-важното – аз й вярвам и тя ми вярва. Чувствам се по-опитна, чувствам се по-разбираща от карате и когато съм вътре в мача, виждам по-реално ситуациите, взимам по-умни решения. Много по-спокойна съм, много по-уверена съм, излизам на татамито като една от най-добрите в тая категория. Имам самочувствие да излизам по този начин. Анализирам много по-добре както мен, така и противниците си, и използвам тези неща. Използвам и това, че вече ме познават всички. Използвам предимството си, че имат респект от мен. От нея научих как трябва да се тренира за едно голямо състезание и използвам това, че тя е преживяла всичко това. Тя е два пъти световна, два пъти европейска, олимпийски шампион. Тя ме научи как всяка една тренировка не само физически да съм в тренировката, но и главата ми да е нон-стоп, от началото на тренировката до края да издържа емоционално, защото това е много важно по време на състезание.
А тя до колкото знам е на 27 години, нали така?
Да.
Добре, на 27 години тя прекъсна състезателната си кариера, за да стане треньор. Треньор на Ивет Горанова, така ли?
Тя прекъсна, заради причини в сръбската карате федерация, също така каза, че се чувства и задоволена от успехите си. Може би не е имала мотивация да го прави занапред. Трябваше и малко време, докато я убедя да ми бъде треньор, в началото не искаше. Но аз седнах до нея и започнах, сега имаме тук състезание, януари това състезание, март месец Европейско, октомври Световно. И в един момент тя се замисли и ми се обади по телефона и каза “Да, искам да работя с теб.". Аз бях наясно, че тя няма опит като треньор. Аз съм й първия състезател и не е лесно от състезател да се прехвърлиш на треньор, много са различни двете неща. Допускахме доста грешки през тези 10 месеца. Имаме и проблеми относно картите за видеоповторения по време на състезания. Шегувам се с нея, че откакто сме започнали да работим, нито едно видео не е уцелила да ни дадат за оценка. Но разбира се, това не е толкова важно, защото ако аз съм доминант на татамито, ще победя и без тези неща. Учи се и тя в момента, човек винаги се учи, докато е жив се учи. Но я поздравявам за уменията й като треньор, макар и за малкото време, в което сме заедно.
Лесно ли се слуша един настоящ олимпийски шампион от друг настоящ олимпийски шампион, каквато си ти и тя?
В началото имахме малко разминавания в комуникацията, защото ние сме и много близки приятелки. Но в един момент усетих, че това нещо ни пречи, тя също го усети и седнахме и разговаряхме. И аз й казах, ще трябва малко да се отдалечим една от друга, защото близките ни отношения прекрачват границите, което ни влияеше на подготовката. Аз започнах да се съобразявам повече и я приемах повече като треньор, отколкото като приятел, защото двете неща си пречат. Внимавах как говоря с нея. Най-хубавото в цялата работа е, че и двете сме много трезви в мисленето си и гледаме реално на нещата, и знаем, когато видим, че нещо не върви - го променяме.
В предходно интервю за “Фокус" каза, че след игрите в Токио хората са позабравили за теб и твоя успех. От тогавашните ти думи измина повече от половин година. Промениха ли се нещата?
Ами да, промениха се. Много бързо се променят. Случи ли се нещо покрай мен, виждам, че хората веднага имат интерес, чета много положителни коментари за мен, виждам, че всички ме харесват, което за мен е голяма радост. Много съм щастлива, че успявам да направя хората горди, да се гордеят, че сме българи. Това е и една мотивация за мен, да продължавам да го правя и да съм радост за хората.
Финансово как стоят нещата за първия олимпийски шампион в карате? Кой ти дава средства, стигат ли ти и т.н.?
До средата на годината нямах заплата, защото сме неолимпийски спорт и нямаме право спортистите на заплати, което за мен беше голям ужас. Също така не го запазих в тайна това нещо, даже бях дала няколко интервюта, че не получавам заплата. Условията не бяха нормални един спортист да живее по този начин и то олимпийски шампион, което означава, че преди една година е била Олимпиадата и много бързо се забравят нещата, което за мен е доста обидно. Но сегашният министър, г-н Илиев, след разговор с него, след Европейските игри, когато станах втора, започнах да получавам заплата, за което много благодаря на министъра и на Министерството на спорта, че ме подкрепят. Във Федерацията мога да кажа, че имаме добър бюджет, покриват ми се разходите по всички състезания и лагери, на които ходим. Достатъчно е не само за мен, но и за целия отбор. Проведохме една нормална подготовка с доста лагери и състезания, надявам се и догодина да ни се запази също бюджетът, дори да се увеличи. Ще имаме квалификация за световно първенство, т.е. няма да може да участва вече всеки, а ще участваме само 32-ма човека и ще взимаме квоти за световно първенство, което означава, че ще е адски трудна квалификацията. Сега на световното в моята категория бяхме 61 участнички, значи следващата година ще бъдем наполовина. И аз имам вече сигурна квота - със спечеления медал взех квота за следващото световно първенство. Всъщност, това ще ни влияе и на резултатите на Федерацията, защото много по-малко участници ще имаме на световно и ще трябва да ходим на всички Световни лиги, които са 4-5 в годината, за да трупаш точки за ранглистата. Надявам се, да имаме достатъчно средства да пътуваме нормално целия отбор. Премиите за неолимпийски спорт са ни доста малки, което е тъжничко, но разбирам, такава е ситуацията, като сме неолимпийски спорт, не можеш да искаш повече. Наблягам на търсенето на спонсори, подкрепата от външни хора и фирми. Не мога да кажа, че съм супер, но на този етап съм добре.
Ти проведе битка за връщане на спорта карате в олимпийската програма, която обаче е без успех за момента. Същевременно спортът ти е сред най-масовите в световен план. Каква е причината един от най-популярните спортове да бъде изхвърлен от програмата за Олимпийските игри в Париж, а най-вероятно и за по-следващите, тези в Лос Анджелис?
В Париж нямаше и много време след тези в Япония, за да водим ние битки, въобще да се върнем като олимпийски спорт. Ние предприехме една кампания с другите две олимпийски шампионки в нашия спорт, която не беше успешна. Но не може трима състезатели в света да върнат спорта като олимпийски, просто е невъзможно, ако на по-високо ниво не правят нищо по въпроса. Точна причина, защо ние не сме олимпийски спорт никой не дава и нямаме обяснение за нещата, няма и да разберем. Има и много неясноти в нашия спорт, например, както тази ситуация с времето (времеизмервателната уредба). Не е нормално на световно първенство да има проблем с времето, това не е нормално. И тези дребни грешки в нашия спорт мисля, че ще пречат ние да бъдем олимпийски спорт. Както се случват и много други ситуации, които не са нормални. Японците, когато беше Олимпиадата в Япония, това е техен спорт. Те натискаха много да бъде олимпийски. В Америка каратето не е много популярно, американците може би нямат интерес от цялата работа ние да бъдем олимпийски спорт. За 2032 г. в Австралия, отново каратето не е силно. За жалост, аз не виждам в следващите 15 години ние кога ще бъдем олимпийски спорт, което е много тъжно, поне ще го гледам от тази ситуация, че е бъда единствената олимпийска шампионка.
Има ли друг шанс тогава, да видим Ивет Горанова отново на олимпийски игри?
Май няма, за жалост няма. Надявах се наистина много 2028 г. да се случат нещата, но за жалост няма да се случат, това е лошата истина. 2032 г., аз ще бъда на 32 години, ще бъда в силите си, защото в нашия спорт между 28 и 32 г. си в силите си, тогава са най-опитни, има много време до тогава, въобще не можем да гледаме толкова далече.
В предходния ни разговор каза, че ти е паднала мотивацията след титлата в Токио. В момента как се чувстваш, гладна ли си за нови успехи на татамито?
До Европейските игри юни месец нямах никаква мотивация за нищо. След второто място на Европейските игри лека полека започна да ми се връща желанието за това световно първенство. Но може би и това повлия да не спечеля световната титла, защото беше прекалено близо вече, 3 месеца до световното първенство. Тогава, мога да кажа, че наистина започнах да искам силно световната титла. Това второ място доста ми "държи влага" и ме накара сега да желая още повече световната титла на следващото световно първенство. Така че мога да кажа, че съм мотивирана, имам цел, макар и далечна (след 2 години), но аз имам цел и ще се съхраня до тогава да постигна целта си.
Какво ти предстои от сега нататък и накъде ще насочиш усилията?
Първо ще си взема малко почивка, защото е важно човек да се възстанови както физически, така и емоционално. Догодина имаме европейско първенство, а аз все още нямам европейска титла. Отново имам второ и трето място, но първо нямам и ще използвам момента да стана европейска шампионка и ще играя на всички тези Световни лиги, Световни серии, да печеля точки в ранглистата и ще гоня първо място в ранглистата. Световно нямаме, но мисля, че тези цели са достатъчни за мен за следващата година.
На едва 23 години си, а вече си пример за много хора у нас, а и в света. Не е тайна, че си сред най-популярните спортисти в България. Мислила ли си с какво ще се захванеш след края на спортната ти кариера?
Мислила съм и все още мисля, нямам точна насока, която да гоня. Сега, като състезател все още, много ми се иска, и ще направя всичко възможно освен мен, да има още няколко човека във Федерацията, в националния отбор, които да взимат големи медали. Така самата аз се чувствам горда, и се чувствам добре, когато отидем на състезание и още някой от отбора вземе медал. Това ме кара да се чувствам щастлива, не искам да съм само аз на това ниво. Ще помогна сега колкото мога на отбора, защото виждам, че и те покрай мен се чувстват мотивирани, чувстват се добре, имат самочувствие. Може би, един от вариантите е, когато спра да се състезавам да съм на някоя висока позиция във Федерацията, защо не и министър на спорта, след години. Също така ми се иска да си имам и мой клуб. Имам доста цели, имам доста идеи, но коя ще ме грабне най-много, не мога да кажа все още.
Днес е Денят на будителите (Заб. интервюто е направено на 1-и ноември). Помни и уважава ли българинът, според теб будителите, а именно дейците от епохата на българското Възраждане, които са работили за просвещението и националното само осъзнаване на българския народ?
За жалост, мисля, че сещаме за нашата история и за нашата държава само по празници. Загубили сме си някои от традициите, което е малко тъжно за нашия народ. Освен по тези празници, ние трябва да се чувстваме достойни българи всеки един ден, когато се събудиш, трябва да се чувстваш постоянно, че си българин. Да имаш уважение към държавата, да имаш уважение към народа ни, да спазваш традициите и да правим всеки ден поне нещо малко, да направим България едно по-добро място за живеене и да сме още по-силна и достойна страна.
Ти смяташ ли, че си съвременен будител за младото поколение у нас?
Да, смятам, защото виждам децата как ме гледат, когато ме срещнат, с какъв блясък в очите, което много ме зарежда. И се опитвам да им дам всичко, което аз знам, не само в каратето, не само на каратистите, всичко, което съм преживяла до този момент искам да го предам на тях, за да може те да се развиват още по-бързо и още по-добре. Мисля, че съм добър пример за децата, правя всичко възможно да остана такъв, защото се надявам след мен, след всички тези спортисти, които сме сега - това поколение, след нас да са двойно повече.
В момента основна тема по цял свят е войната - конфликтът на Русия с Украйна, Израел с Палестина и Иран, Южна и Северна Корея, както и Китай с Тайван. Как гледаш на случващото се по света в момента? Спортът губи ли от военните конфликти?
Това е много жалко, което се случва и много тъжно, защото наистина загиват много невинни хора и най-вече деца. Колко видеоклипове се разпространяват из социалните мрежи на деца, които са ранени, а те не са виновни за нищо, заради политиката на света. Спортът страда от това нещо, например, на световното първенство Израел и Палестина не участваха, а те си имат отбори, имат добри състезатели, а също така и руснаците. Самите спортисти не са виновни, за да не участват на състезанията. В какъв свят живеем, на мен ми е много странно, нереално, неестествено за нашето време, но това са игри на много високо ниво и ние не можем да повлияем, не можем да променим нищо.
Как виждаш бъдещето за спорта?
Мисля, че имаме лек спад в България тази година, но се надявам да е просто засилка за следващата година за олимпиадата. С нетърпение чакам Париж, дори планирам да отида да подкрепя българския отбор, да бъда там с тях, да гледам, да изпитам отново тези емоции, макар и от публиката. Надявам се, да се увеличат успехите от Олимпиадата в Токио, но във всички спортове се е вдигнала много конкуренцията и трябва да работим двойно повече, за да държим ниво и да бъдем в медалите. За жалост, надявам се тези войни да не се отразят толкова много на всички тези държави. Но мисля, че спортът трудно ще умре, защото спортът е основна част от всяка една държава.
Има ли още нещо, което би искала да споделиш с нашите слушатели?
Бих искала да им благодаря за това, че вярват в мен, че ме подкрепят. Благодаря на всички българи, които следят моите резултати, моята кариера, които се радват на всеки един успех, макар и загубите, които допускам, благодаря им за това, че продължават да ме подкрепят и вярват, че следващия път ще спечеля.
Пожелаваме ти го и много ти благодарим ние за това интервю.
Благодаря. |
