Младежкият национал Мартин Георгиев говори ексклузивно пред "Фокус" преди церемонията за Футболист на годината. Защитникът коментира престоя си в Барселона, изявите със Славия и какви поуки си е извадил от последните години.
- В какво настроение си на лагера на младежкия национален отбор?
- Настроението е прекрасно, подготвяме се за мачовете с Кипър и Гърция. Позитивно е, както подобава за лагер на националния отбор.
- Започна нов цикъл, има нови играчи. Как усещаш атмосферата в отбора и какви са шансовете за класиране?
- Винаги трябва да мислим позитивно и да сме с настройката, че ще се класираме. Търсим класиране на голям форум.
- Сякаш беше вчера, когато дебютира само на 15 с екипа на Славия срещу Лудогорец. Каква равносметка си правиш за тези три години и половина?
- Тези години минаха много, много бързо. Както се казва, щракнах с пръсти и те минаха. Но пък ги запомних с много позитивни моменти, с много приятни емоции. Разбира се, с това, което натрупах, и в Славия, и в Барселона. Имаше и много трудни моменти, не може без тях. Но си извлякох поуките от тях. Правил съм и грешки, но е важно да си извлечеш поуките от тях. Смятам, че всичко беше доста позитивно, както като изживяване, така и като знание, което съм натрупал за бъдещето.
- Мислиш ли си, че само 9 месеца след онзи дебют срещу Лудогорец ще отидеш в Барселона? Как се случи това?
- Не знам, като цяло дойде много изненадващо самото запитване. Със сигурност не съм очаквал, момче само на 15, което още не е влязло в мъжкия футбол. Беше като гръм от ясно небе, че получих тази оферта. Но бях много щастлив от това. Да стъпя в най-големия клуб в света си беше голяма крачка.
- Година и половина след като си тръгна оттам – съжаляваш ли за нещо? Че не си направил нещо, че си пропуснал някои шансове?
- Не, не съжалявам. Аз съм дал всичко. Играл съм с най-големите. В момента някои от тези, с които съм играл и съм живял, играят на най-високото ниво. Аз съм показал, че мога да бъда на тяхното ниво, та дори и по-добър по мое мнение. Няма за какво да съжалявам. Опитът, който натрупах и емоцията, която изпитах – това са неща, които не могат да бъдат описани с думи. Емоцията на Барселона – това са неща, които трябва да изпиташ, не можеш да опишеш с думи.
- Какво си спомняш от контактите с Ламин Ямал, с Пау Кубарси – вече водещи фигури в Барселона. Що за хора са те извън терена?
- Като цяло са много добри момчета. Особено Кубарси, защото с него съм живял и прекарахме една година заедно. Момче, което много се труди, показва много хубави игри, показва, че е трудолюбив. Това е едно от качествата, които са видели в него, изключвам всички футболни качества, които има той. Те са безспорни, за мен той е водеща фигура в защитата на Барселона в момента. Каквото и да кажа за него, ще е малко. Същото се отнася и за Ламин Ямал, разбира се. Той е човек, който дава всичко от себе си. Това е голямата разлика между него и другите футболисти. Това, което го отличава, е работната му етика, която е на доста по-високо ниво в сравнение с останалите талантливи футболисти.
- Има ли опасност Ямал да го залее звездната болест?
- Има я, но Барселона и хората там го държи до така степен, за да не го хване тази звездомания и да продължава да се труди и да показва всичко. За мен той прави това, което трябва да прави. Той говори на терена, той говори с действия.
- Ставал ли си жертва на това негово замахване, с което залъгва защитниците? Как се противодейства на това?
- Ако го кажа, ще звучи пристрастно, но е имало случаи, в които малко е бил изнасян от мен. Това в кръга на шегата. Това е финт, който той е усъвършенствал, вижда се, че е негов патент.
- Кубарси е набор 2007, Ламин Ямал е 2007 г. Защо Барселона дава шанс на такива играчи, а в България не, изключвам Славия и Септември.
- В Барселона те ценят техния продукт. Това, което те са създали, момчетата, които са там. И както виждате, се дава ш
анс на тези футболисти. Трябва да си ценим българското, труда на нашите момчета. Там се цени труда на тези момчета и те се отблагодаряват. Тук когато даваме шанс на наши футболисти, смятам, че и те са отблагодаряват. Конкретно за Славия визирам себе си, Чунг, Кристиян Стоянов, Роберто Райчев. Смятам, че трябва да се цени, виждате, че в Славия се случва. Смятам, че ние даваме приятен облик на отбора.
- Защо другите клубове не го правят?
- Не знам, има си ръководители, които така са преценили. Те решават кой трябва да играе, каква да е селекцията. Не знам, не мога да кажа.
- Какво е да си на 18-19 г. в първия отбор? Какви жертви правиш, от какво се лишаваш, за да бъдеш на това ниво?
- Като цяло трябва да си професионалист. Да живееш за футбола, да лягаш и да ставаш с него. Това разграничава талантливите футболисти от футболисти, които искат и могат да станат, а впоследствие стават. Не се иска сам талант, изисква се труд, професионализъм, дисциплина най-вече, защото това е фактор, който много хора пренебрегват. Хранителен режим, режим на съня – това са важни неща.
- Как се предпазваш от изкушенията – дискотеки, социални мрежи и т.н?
- За мен тези неща никога не са били някакво изкушение. Не съм фен на нощния живот, на излизанията. Обичам да излизам с приятели, но всичко да е в граници. След тежък мач може да отидем на вечеря, но за мен приоритет е футболът и трябва да спазвам режим, да се възстановя, защото идва нов мач.
- Какво би казал на своите набори, които не са успели да пробият във футбола?
- Не се е получило в този занаят, по ред причини не е станало, но пък всеки ще намери неговото. Така че смятам, че те ще си намерят тяхното – нещо, което им доставя удоволствие и доходи. Аз се чувствам късметлия, че мога да правя това, което обичам и това да ми е работата.
- На кого си благодарен?
- Мога да кажа много – треньори, учители, ръководители, семейството. Не искам да изброявам имена. Всички са ми дали по нещо, на много хора съм благодарен.
- През есента играеше и като десен защитник. Готов ли си да смениш позицията, за да играеш повече?
- Аз съм централен защитник, но щом е за отбора, щом треньорът така е преценил, аз съм готов да се раздам на всяка позиция. Това е моята работа, показвам професионализъм. А вече треньорът решава къде ще играя.
- Всичко наред ли е в съблекалнята на Славия между млади и стари? Президентът Венцеслав Стефанов каза преди време, че Галин Иванов си тръгва, защото не се отнася добре с по-младите. Сега наред ли е всичко?
- Определено. Нашата сплав между млади и опитни е много добра. Младите имаме виждане върху играта, начин, по който да играем. Но имаме да трупаме опит. А опитните футболисти сядат и ни показват. Мога да дам примери с Виктор Генев, с Иван Минчев. Когато нещо трябва да се подобрява, идват и ни казват какво. Не само те, всички опитни играчи.
- Кой е твоят идол в защитата в световен мащаб?
- Идол не бих казал, че имам. Човек, от когото съм се учил, може би е Карлес Пуйол. Гледам записи с негови мачове. Гледам и много мачове в момента, записвам си, искам да пренеса това, което виждам там, и в моята игра.
- Кой е твоят фаворит за Футболист на годината?
- Илия Груев, Кирил Десподов и Димитър Митов ще са в топ 3, вече в какъв ред, не мога да кажа.
- Славия редовно продава футболисти в чужбина. Как виждаш твоя път? Кое първенство предпочиташ?
- Не мога да имам претенции. Предпочитам испанското първенство, защото съм живял там, видял съм какво е, начина на игра ми харесва. Имам пристрастия там, но каквато и оферта дойде, ще бъда отворен към нея.
- Ти си млад човек, набор 2005, какво би казал на младите, които се лутат, някакъв съвет?
- Ще звучи клиширано, но да правят това, което обичат. Ако обичаш дадена област, насочи се към нея. Дали ще се получи или не, Господ ще покаже. Но най-важното е да даваш всичко от себе си и се наслаждавай на живота.
Коментарите са на публикуващите ги. Ruse24.bg не носи отговорност за съдържанието им! Всички коментиращи са се съгласили с Правилата за публикуване на коментари.
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
