 © x.com/TrentAA |  |
"Стив Джерард, Джерард, подава топката на 40 ярда, той е голям и адски здрав, Стив Джерард, Джерард"
Едва ли има фен на Ливърпул по света, който да не е запознат с тази песничка. В продължение на близо две десетилетия тя огласяше всеки мач на "червените" - бил той на "Анфийлд" или пък гостуване в някоя дъждовна вечер в Стоук. Рефрен, с който привържениците на Ливърпул отдаваха почит на най-голямата си легенда през 21 век - Стивън Джерард. Роден на по-малко от 13 километра от града на Бийтълс, иконата от близкото минало посвети изцяло своя професионален живот на голямата си любов. През 1989 г. "Стиви Джи" преминава в школата на "червените". Сбъдната мечта за едно 9-годишно дете от провинцията, което тогава не е подозирало, че името му ще стане синоним на думите любов, вярност и чест! Бившият национал на Англия беше сърцето, разума и душата на мърсисайдци в продължение на 17 години и капитан в продължение на 12 сезона.
В пика на кариерата си Джерард нямаше късмета и лукса да играе в един от най-силните европейски отбори. За 17-те си години на "Анфийлд", Джерард е играл с не повече от половин дузина звезди от световна класа. Майкъл Оуен, Чаби Алонсо, Фернандо Торес, Луис Суарес...Периодът на Джерард в Ливърпул съвпадна с тежкия преход от края на '90-те и първото десетилетие на новия век. Стивън нямаше на разположение революционер като Юрген Клоп, който да преобърне всичко с краката нагоре и да построи един от най-изящните футболни замъци в цялата история на английския футбол. За годините край река Мърси той спечели Шампионска лига, два пъти ФА Къп, Купата и Суперкупата на УЕФА и три пъти Купата на Лигата. Крайно малко и недостатъчно за играч от неговия калибър, но така е било писано. Големците винаги получават най-тежките изпитания. Разбира се, 25 май 2005 г. завинаги ще остане в историята на футбола като най-грандиозния финал, но пак ми се струва малко. Джерард имаше друга роля, далеч по-важна. Във времена, в които славният Ливърпул бе изместен от трона си от Манчестър Юнайтед, Арсенал и Челси, капитанът на мърсисайдци бе натоварен със задачата да запази искрата жива. Точно така, както се пее в химна на клуба.
"Когато ходиш през буря, дръж главата си изправена".
Доста трудоемка и неблагодарна задача за човек, който бе желан от всички водещи отбори на Стария континент. Докато колегите му в националния отбор като Рио Фърдинанд, Уейн Рууни, Пол Скоулс, Джон Тери, Франк Лампард и др. печелиха титла след титла в Англия, Джерард бе принуден да се задоволи с няколко сребърни медала и с много посредственост около себе си. Чисто футболно, Джерард можеше буквално всичко. От чисти шпагати в защита, през оркестриране на атаките и чудовищни тупалки от по 30 метра. От гледна точка на времето и успехите, Джерард никога няма да е на нивото на гореспоменатите си съотборници в "Трите лъва". Всичките те са с по-няколко титли, а историята помни само победителите. В крайна сметка футболът е отборна игра и за мнозина най-важни са медалите и купите.
Онова подхлъзване срещу Челси през 2014 г. можеше да се случи на абсолютно всеки, но съдбата си избра именно него. Мърсисайдци бяха болезнено близо до първото място, но отново... така е било писано! Година по-късно Джерард се сбогува с Ливърпул, а през следващия сезон лудият германец пое контрола. От "Славния Ливърпул" бяха останали само спомени, а трансформацията на клуба щеше да отнеме няколко години. Клоп дойде със своя философия - красив и агресивен футбол. Без капка страх от първата до последната секунда.
Именно под ръководството на Клоп на сцената се появи Трент Александър-Арнолд. Местно момче, продукт на академията. Родом от Ливърпул, преминал през всички възрастови групи и получил доверието на наставника на първия тим. Звучи ли ви познато? Само за няколко сезона Трент се превръна в най-добрия десен бек в света. 50-метрови пасове по конец, изящен мерник от преки свободни удари, безкрайни батерии и какво ли още не. Местният "Скаузър" бе основна съставка в книгата с рецепти за успехи на Юрген Клоп. Точно каквито бяха Роберто Фирмино, Садио Мане, Мохамед Салах, Върджил ван Дайк. Топ играчи, но всички пристигнали с трансфер. На Александър-Арнолд обаче се гледаше с друго око. По простата причина, че той си е "наше момче".
За 9-те си сезона на "Анфийлд" бранителят спечели всичко възможно - две титли на Англия, Шампионска лига, ФА Къп, Суперкупа на Европа, Световно клубно първенство и Купа на Лигата. Ако днес имате среща с някое извънземно, което си няма понятие от футбол и му покажете сравнение между успехите на Джерард и Трент, то вторият със сигурност ще излезе победител. Статистиката, децата и пияните никога не лъжели!
Вчера човекът, който след някой и друг месец или сезон щеше да поеме капитанската лента от Ван Дайк, се появи в игра като резерва и бе освиркван от свои! Картинка, която не бе виждана на този стадион. Особено за местно момче! Дори и най-големите му недоброжелатели не са си представяли подобен сценарий. Хубавото на истината е, че тя боли, следователно те кара да растеш. Трент и ръководството на клуба така и не се разбраха за нов договор. Бъркотия, която хвърляше сянка върху иначе чудесния дебютен сезон на Арне Слот. Какво е говорено на срещите между Трент, агентите му и "FSG", едва ли ще разберем. Ливърпул няма финансовите възможности на Манчестър Сити или Пари Сен Жермен. Дали исканията на защитника са били несериозни, или пък американските шефове на клуба са се издънили сериозно, истината вероятно е някъде по средата. Ръководителите на Ливърпул се спасиха от ожесточени критики - удължиха договорите на Мохамед Салах и Върджил ван Дайк, донесоха втора титла на Англия в последните 5 години. Победителите никой не ги съди, така че цялата вина за ситуацията падна върху играча. Заслужено или не, всеки сам ще прецени за себе си.
В продължение на години усмивката рядко слизаше от лицето на Трент. Обожаван и боготворен, той беше "скаузърът в нашия отбор". В минутите след появата си в игра вчера, Трент изглеждаше неузнаваем. Освиркван от половината стадион, покри засада за изравнителния гол на Арсенал. Арнолд изглеждаше уплашен, накърнен и сломен. Още две седмици и той ще бъде представен като играч на Реал Мадрид. Ще замине за слънчева Испания, ще научи нов език, ще удвои банковата си сметка. Но винаги ще бъде просто един от многото. Момчето изпусна златен шанс да се снима със своя статуя около "Анфийлд" след 15-20 години.
Трент бе тръгнал по отъпканата пътека на Стивън Джеррд, неговият идол от детството. Сега вече е в една компания с Майкъл Оуен.
Жалко, жалко, жалко... |
