Световният вицешампион Илия Петков: Среброто и запознанството с приятелката ми са най-хубавите подаръци за рождения ми ден

Илия Петков, световен вицешампион по волейбол за мъже с тима на България от Мондиал 2025, в интервю за "Фокус".

Здравей, Илия. Първо, честито за среброто от Мондиал 2025 по волейбол за мъже. Вие продължихте да пишете историята на един от най-успешните ни колективни спортове.

- Привет, привет. Благодаря много за поздравлението! Да, не съм вярвал, че ще мога да го кажа някой ден, но така е – написахме една доста важна страница в нашата история и съм изключително радостен за което.

Отминаха ли емоциите у теб след Филипините?

- Да, мога да кажа, че се поуталожиха емоциите. Можах да асимилирам какво точно се е случило, какво сме направили някак си мач по мач, а и генерално да поема цялата емоция и всичко, което преживяхме. Сега някак си по-спокойно успях да си дам и равносметка може би.

Това е връх в твоята кариера определено. Интересното при теб е, че си стартирал с волейбола на доста късна възраст, 16-17 годишен, ако не греша. Така ли е?

- Да. И за другото също си прав. Наистина е връх в моята кариера. Не мисля, че което и да е мое друго постижение във волейбола може да се сравнява с това. Може би комбинирайки двете неща, имайки двете неща заедно, носи още по-голямо удовлетворение от факта.

С представянето твоето и на целият отбор, буквално сътворихте бум сред децата, които искат да тренират този спорт у нас. Означава ли това, че ако някой, който до момента не е тренирал волейбол, може на 15-17 години да започне и да стигне твоето ниво, да се превърне в следващия Илия Петков примерно?

- Много интересен въпрос. Смятам, че е възможно, но все пак аз имах и двигателна култура, и дисциплина изградена от най-ранна детска възраст… Първо, до 6 години съм израснал на село, играл съм навън, не съм стоял вкъщи да играя пред телефон, а на 6-7 години започнах да тренирам спортни танци, чак до 7-и клас. Тогава си взех една година почивка и чак след тогава започнах с волейбола. Така че са ми дали много и всички тези неща не трябва да ги пренебрегват като основа за волейбола. Някак си може би по-лесно ми е било да уча нов спорт. Не знам дали някой, който никога не е тренирал нещо, ще може да се справи с това. Защо не? Просто отчитам и другите неща, че със сигурност са ми помогнали. Така че искам да го видя, искам да видя някой, който не е тренирал никога, да започне когато и аз съм започнал, защо не пак и по-късно, и да постигне по-добри резултати. Това единствено ще ми дава още повече поводи за радост и гордост, че съм го вдъхновил да направи същото.

Честит рожден ден, между другото, на Патерици. Ти преди дни, на 10-и октомври, навърши 29 години. Нали така?

- Точно така, благодаря. Благодаря много. 

Имаше ли време за празнуване в Италия, където вече се готвиш да дебютираш в първенството - в Меката на волейбола, елита на най-силното първенство в света в твоя спорт?

- Нямаше време за празненство, понеже имахме тренировка и след нея имахме официално представяне на екипите на отбора. Съответно бяхме поканени на това събитие. Имаше хора, представители от всякакво естество: президентът на отбора, спонсори, кметът на града, кметът на другия град, където играем, понеже живеем и играем в два различни града. И беше дълго събитието и нямах време. Приключихме много късно и просто трябваше да възстановявам, трябваше да лягам и да възстановявам за другия ден и нямах време. Но да речем, че беше един своеобразен вид празненство. Не ми е за пръв път, не тъжа по повода. Естествено, винаги ми се искало да споделя деня с близки, но отдавна вече съм притръпнал и не ми е за пръв път, още един път ще кажа. Така че не е драма.

Среброто от Световното ли е най-хубавият подарък, който получи за рождението си, въпреки че той дойде по-рано от него?

- Бих казал да. А отделно и това, запознах се наскоро и със сегашната ми приятелка. Така че двете заедно, толкова скорошно до рождения ден, смятам че са най-добрият ми подарък, който съм получавал за рожден ден.

Как виждаш живота на Ботуша и в помощ ли ще ти е това, че ще сте съотборници с Георги Татаров в Гротадзолина?

- Животът тук, поне от това, до което съм се докоснал до момента, времето продължава да е прекрасно. Буквално от сутринта съм навън, на терасата. Абсолютно всеки един повод, който мога да се възползвам от него, просто излизам, наслаждавам се. Времето е прекрасно, храната е чудесна, градът е малък, спокоен е. Момчетата от отбора са готини, допадат ми, продължаваме да се сработваме, Георги ми помага да се напасвам, да се интегрирам в колектива. Така че да, от полза ми е. И е нормално винаги, както се казва на жаргон, да имаш гръб в която и де сфера, поприще. Така че да, радвам се, че го имам за съотборник и ми помага, благодаря и на него.

Доста твои изказвания и интервюта изслушах, като в тях казваш, че винаги ти е било мечта да стигнеш до италианския елит.

- Точно така. Аз не мисля, че няма някое дете, което или спортува, или гледа, и да не си мечтае точно за това нещо, да играе в Италия. Тъй като аз откакто за пръв път съм гледал волейбол, което не знам наистина кога е било, но винаги е било някак си общоприето Италия да е Меката на волейбола, то да е барометър за другите първенства и да се счита за най-доброто. Така че винаги ми е било мечта и съм изключително щастлив, че ми се отдаде тази възможност. И ще се опитам да я използвам на максимум, да оправдая всичко.

Ти вече направи неофициален дебют за новия си отбор при успеха с 3:2 за малкия финал на "Йези Къп", и то срещу гранда Лубе, за който обаче не игра този път най-резултатният нападател на Мондиала и твой съотборник Александър Николов. Вяно ли е това, че двамата дори сте деляли стая на лагерите преди Мондеала?

- Да. За огромно мое съжаление той не игра вчера. Много ми се искаше да е от другата страна на мрежата – щеше да има още по-голям, а и донякъде специфичен заряд на мача, тъй като и двамата сме със състезателен характер. Уви не игра, но съм изключително щастлив, че успяхме да се поздравим с победата. А иначе що се отнася за стаята – да, последните 3 месеца сме буквално неразделни, защото ние спахме заедно, ставаме, закусваме заедно, тренираме, после обядваме, пак спим, пак тренираме, вечеряме заедно, и това се повтаря всеки един ден. Буквално не се виждаме само когато спим. И се пошегувах, понеже пък сега съм с Георги в стая като гостуваме, по пътувания и т.н., се пошегувах с него, че чак ми е странно, и понеже всички отбори от въпросния "Йези Къп" бяхме в един хотел, и се пошегувах, че ще ходя при Алекс да спя, понеже съм свикнал. Та, да, не е лошо. Аз и на Алекс му казах: Сега малко да се поразделим за няколко дена, да си залипсваме, въпреки че аз вече му ходих на гости. Но това си говорихме и с Алекс, че си е време, понеже наистина доста време споделихме заедно. Но да, готино беше, благодарен съм и за това.

Сега вече ви е време да се срещнете един срещу друг, на мрежата.

- Абсолютно, да.

Голямото българско дерби предстои в първенството. Според теб кой ще излезе победител? Прогнозата ти за мача с оглед факта, че вече веднъж победихте Лубе сега за "Йези Къп", въпреки че той не игра.

- Честно казано, много трудно ги победихме. С оглед на това, че Алекс прави разлика, според мен ще ни е много, много по-трудно. Да играеш два пъти срещу един и същ отбор в такъв кратък период от време, и да победиш и двата мача е изключително трудно. В смисъл, разликата в отборите трябва да е много голяма. Ако примерно отборите са изравнени да речем, е изключително трудно. Затова смятам, че ще трябва да дадем много, много, много повече, отколкото давахме предния мач. Още повече, че не само Алекс, а и Ботоло не игра. Така че прогнозата ми: ще играем тайбрек. Не знам кой ще излезе победител, но аз мога да се нагърбя само с такава прогноза, че ще има пет гейма. Не знам кой ще излезе победител. Надявам се да сме ние. Ще е много интересен мач. Нямам търпение да играем в тяхната зала и да изляза срещу Алекс. И с това ще приключа прогнозата.

Ти си играл на клубно ниво в България, Франция, Полша, сега вече и в Италия. Каква е разликата в клубните първенства в тези държави и техниката или физиката са в основата на тази разлика?

- Още един хубав въпрос. Ако трябва да сравнявам френското и полското първенство, технически разликата не е огромна, може би физически донякъде, понеже във Франция има доста момчета, доста играчи, с лимитирани данни физически. Просто са със средни или по някой път с малки габарити, но са научени много добре, в смисъл от деца, и се справят отлично на това ниво. Само че в Полша е малко по-друго. Там са повече отбори, повече кадри имат чисто като състезатели и натурално по-трудно е със сигурност. По-добро е първенството. Имат може би същата, ако не е същата, може би с една бройка по-малко квота за чужденци, което съответно прави избора на чужденци по-специфичен. Търсят се по-добри чужденци. Това допълнително вдига нивото на първенството. И като съберем всички фактори, просто е по-силно. То няма две мнения по въпроса. А що се отнася до Италия, засега съм играл само срещу Лубе… не тази година, преди съм играл и срещу други отбори. Даже миналата година с Тулуза бяхме в Дубай и играхме срещу италиански отбори, и преди съм идвал на контроли и т.н. Но тази година сме играли само с Пиаченца и с Лубе. Тук просто е, не знам, струва ми се е безкомпромисно всичко. Наистина нямаш право на грешка, трябва да си винаги на 100% и откъм подготовка, концентрация, технически, тактически, абсолютно всичко. Просто безпощадно е наистина. Но пак така се израства, така се градиш. Затова съм тук.

След мегауспеха на Мондиала започна борба за това къде да се проведе Евроволей 2026. Първоначално бе избран Дворецът на културата и спорта във Варна, но София се намеси. А президентът на Федерацията по волейбол Любо Ганев заяви пред "Фокус“, че дори Бургас, Русе и Пловдив също са имали запитвания. Той каза пред нашата медия, че тази битка за домакинства на голям форум я има в Италия и Полша между различните градове, и е добре, че се случва у нас. Ти на какво мнение си?

- Моето мнение ще преднамерено. Аз съм пристрастен, понеже съм от Варна и много ми се иска, още повече, че в Двореца съм бил на европейско първенство, играл съм, знам какво е – атмосферата е уникална, залата абсолютно винаги е пълна. Публиката е близо до игрището и някак си още повече се усеща подкрепата и е неописуемо, трябва наистина да се изживее. Прекрасно е да се играе във Варна, и ми се искаше. Но от друга страна знам, че чисто откъм капацитет на залата, ако го направят в "Арена Армеец“ – тя вече сега не се казва така – но в "Арена 8888“, просто ако и там теоретично се напълни залата, мисля че е с капацитет 14-15 хиляди, също ще е едно доста, доста интересно. Чисто заявка може би, че интересът става все по-голям и по-голям. Не знам. В Бургас вече имахме VNL (Волейболна лига на нациите). Не мисля, че там ще го направят пак. В Русе съм играл в Арената – не знам дали е подходяща. И може би чисто логистично не знам дали ще е окей, но пък да речем ще е някакъв компромисен вариант между Варна и София. Трудно ми е да кажа. Хем искам да дойдат повече хора и всички да имат някак си шанс да си вземат билет, да посетят, хем във Варна ми е доста присърце. Слава богу, че не зависи от мен да трябва да взема решението. Да, не знам. Аз не знам дали вече е официално взето решение да се премести от Варна в София, но…

Утре (днес) ще има Управителен съвет на Федерацията в 10.00 часа и тогава ще се реши.

Да разбирам, че ти си за Варна от една страна, защото там живееш, но пък от друга страна ще е по-хубаво да има повече зрители?

- Еми, да, ако мога да го резюмирам.

А повече зрители означава София.

- Да, на практика, да. Нямаме друга такава зала с такъв капацитет, така че…  

Сега си на 29 години, но си споделял, че основата ти цел е да играеш на Олимпийски игри с България. В Лос Анджелис ще бъдеш на 31-32 години. Ако не успеете да стигнете до форума, има ли шанс да видим Илия Петков и през 2032 година, живот и здраве, с националната фланелка в Брисбън, Австралия?

- Естествено. Да, да, да. Не ми се е променила мечтата, целта. Абсолютно тази остава. Аз с момчетата доста често им го, не да им го напомням, но на практика си е точно така – напомням им го чисто и просто да го имаме предвид, дори по време на тренировка, защото смятам, че е важно да си опресняваме точно това – за какво го правим, защо хвърляме всичкия този труд, защо правим всички тези жертви. Но да, ако не успеем по една или друга причина сега, в Лос Анджелис, ще направя абсолютно всичко по силите си да съм в топ форма и да помогна на отбора да се класираме за следващата Олимпиада. Но дай Боже, още на тази идна Олимпиада в Лос Анджелис да успеем.

Пожелаваме ти го на теб и на отбора!

- Дай Боже!

Благодарим ти за интервюто. Ако имаш още нещо какво да добавиш, ако не пожелай нещо на нашите слушатели. Ние ти пожелаваме здраве и късмет!

- Ами благодаря. Аз ще им пожелая същото на тях, и на вас включително. Благодаря за пожеланията! Искам да им благодаря, понеже съм сигурен, че ще има част от тях, които са ни подкрепили и са ни гледали по време на световното, просто едно огромно Благодаря с главно Б, и то чистосърдечно. Наистина искрено благодаря за цялата подкрепа, всички съобщения и т.н. Усещаме го, виждаме го и наистина изключително горд ме кара да се чувствам, че хората го оценяват. Така че това искам да кажа. Благодаря.