Последният ни медалист от зимна олимпиада: Имаме предпоставки за призови класирания

Легендата Евгения Раданова, последен медалист за България от Зимни олимпийски игри, в интервю за "Спортът на ФОКУС". 

Г-жо Раданова, здравейте. Днес е откриването на Зимните олимпийски игри в Милано и Кортина. Какъв е вашият коментар като последния българин, който стига до медал за страната ни от подобен форум?

- Първо, много се радвам, че дойде време за Зимната олимпиада в Милано/Кортина. Това, което много бих искала, е за последен път да ми се задава подобен въпрос – преди колко години, и вече да можем да говорим за нови постижения в зимните спортове на олимпийски игри. Смятам, че имаме предпоставки наистина за призови класирания, и желая на всички български спортисти от все сърце да реализират своите възможности и да постигнат най-големите си мечти.

Италия дали ще бъде отново на кадем за страната ни след Торино 2006 – точно 20 години след вашето сребро на 500 метра в шорттрека?

- Ако всички са си свършили работата добре, със сигурност Италия ще им донесе много позитиви. Защото освен всичко останало, това е прекрасна държава, в която един спортист, а и един човек наистина може да изпита удоволствие и вкуса, така да се каже, на живота. Но разбира се, много по-важното тук е самите състезатели да се чувстват комфортно и да се мобилизират, за да могат да се справят с огромното предизвикателство, което им предстои.

Вие къде ще гледате Олимпийските игри и ще ги гледате ли на живо от Милано, от стадиона "Сан Сиро“, което знаем, че месеци след това ще бъде разрушен?

- Олимпийските игри ще гледам от България. Ние също работихме в посока да спечелим олимпийски квоти. Разбира се, отборът по шорттрек е твърде млад и критериите за спечелване на олимпийски квоти са изключително сериозни в този спорт. Но с голяма удоволствие ще гледам. За мен не е толкова важно лично аз да бъда там като зрител. Много по-важно е, ако един ден успея отново да бъда на олимпийските игри като треньор с новото поколение състезатели по шорттрек.

Пожелаваме ви го!

- Благодаря!

Какво си спомняте вие от Олимпийските игри в Торино преди точно 20 години?

- Първото нещо, което бих казала е, че в последните четири години преди самата Олимпиада в Торино знаех, че имам много сериозен потенциал да се боря не само за олимпийски медал, а и за златото на олимпийските игри. Общо взето, лягах и ставах с тази своя мечта, работех наистина изключително много. 29 хилядни ме разделиха от тази моя мечта и това е първото, което ми идва да споделя с вас.

Ние ви гледахме тогава. Аз съм бил малък, но си спомням, и гледах – наистина вие тогава в конкуренция с азиатките бяхте просто феноменална, наистина много малко не ви достигна за златото.

- Така е, но с времето осъзнах, че в крайна сметка да се състезаваш срещу Китай, срещу състезатели от Китай – държава, която избира от над 1.3 милиарда души... Не зная дали някога сте имали нещо общо с Китай, но аз много често обичам да казвам, че в Китай има фабрика за спортисти, освен за всичко станало. Та, в тази връзка искам да кажа, че наистина осъзнах на по-късен етап реално, че не трябва толкова много да съжалявам, а по-скоро точно обратното.

Да се върнем сега към сегашните олимпийски игри. За първи път те се провеждат в два града – в Милано и в Кортина д'Ампецо. Какво очаквате вие като разлика в сравнение с вашите олимпийски игри да има? Вярно, това са 20 години, но наистина, вие като човек как ги виждате отвътре нещата, като спортист?

- Първото нещо, което ми направи впечатление, е, че всъщност официално състезанията ще се провеждат в два града, но всъщност те ще са много повече. Това е първото нещо, което означава, че вече все по-трудно една държава би успяла да реализира едни зимни олимпийски игри на едно и също място. Тук много по-важно е наистина условията за самите състезания да бъдат перфектни, защото в крайна сметка не е толкова лесно да се намерят толкова много планини. Залите, в които евентуално се състезават кънкьорите като цяло или другите ледени спортове, са по-лесната част, но да се намери планина, която да обхване всички ски спортове, е малко по-сложно. И в същото време е много, много важно да има добри условия, добър сняг, сигурен сняг, защото повечето спортисти, специално скиори в алпийските дисциплини развиват изключително високи скорости и трябва да бъде все пак и сигурен този спорт за тях. Специално трасетата за сноуборд, които аз съм виждала – чисто като любител в случая говоря, ми се струва, че изключително трудно да се правят, и предполагам, че това е голямо предизвикателство за организаторите включително. Това, което всъщност като разлика виждам е, че пръснати на различните планини спортни зали, може би в някакъв момент ще липсва тази атмосфера, която по принцип носи този според мен велик олимпийски дух – всички да са заедно на едно място, да споделят емоциите си, да споделят очакванията си, да споделят желанието си за борба. Но със сигурност ще намерят начин това нещо да се случи, дори в по-малък кръг, между самите спортове.

Какви са вашите очаквания за представянето на българските спортисти. 20 спортисти ще вземат участие на Олимпийските игри в Милано и Кортина. Кои от тях и смятате ли, че България отново ще има медал от зимни олимпийски игри след вашите и като цяло България да има повече от тези 6 медала, които стоят в исторически план до момента?

- В последните няколко сезона видяхме много голям прираст на всички резултати изобщо в зимните спортове. Всички знаем какви постижения вече има в сноуборда. Освен Радо Янков, така и всички останали момчета и това толкова крехко, младо момиче – само на 16 години, което има България (Малена Замфирова). Смятам, че в сноуборда има сериозен потенциал да се спечели и медал. Виждаме в последните няколко месеца все по-добрите скокове на Влади Зографски в ски скока, което със сигурност би могло да доведе защо пък не и до медал. В биатлона никой никога не е вярвал, че някой някога ще има олимпийска титла (Екатерина Дафовска) или, че пък Влади Илиев ще спечели сребро от световно. Така че вярвам, че всички български спортисти ще се борят наистина за максимално добро и призово класиране и трябва да ги подкрепяме в този път и тази тяхна мечта.

Да поговорим сега за вашата Федерация по шорттрек. Има ли с какво да се похвалите с оглед факта, че в медиите изтече и информация и кадри, как примерно Александра Фейгин тренира с дебело яке в Зимния дворец, където точно провеждате и вашият клуб тренировки?

- Първо, Българска федерация по кънки развива два спорта, няма федерация по шортрек, тя развива фигурно пързаляне и спорта шорттрек. Всички ние тренираме на така известните в София две ледени пързалки, Зимния дворец и пързалка "Славия". Заедно с нас се подготвят и Федерацията по хокей. За съжаление, Федерацията по кърлинг дори не успява да достигне до часовете, които им е нужно да могат да водят каквато и да е подготовка. И в тази връзка и за условията, за които видяхме с Александра (Фейгин) последно, както и ние многократно сме заявявали, нуждата от първо, по-добри условия, и второ, от нови ледени тренировъчни зали. Ледените спортове имат успешна нужда от такива и ние работим разбира се в тази посока. Надявам се, че наистина сравнително в най-кратки срокове ще имаме някакъв резултат от това нещо. Защото ако сте идвали скоро до пързалките, ще видите, че те са препълнени. И ледените спортове просто имат нужда от нови спортни съоръжения, но и не само те, разбира се. При всички случаи има нужда от изграждане на състезателни тренировъчни трасета за биатлон, от изграждане на ски шанца за състезателите ни по ски скок. Вероятно също и в ски алпийските дисциплини имат нужда от все повече и повече възможности за развитие, защото много голяма част от подготовката и на скиорите, а в последните години и на кънкьорите, се провежда в чужбина, а пък аз смятам, че това нещо по някакъв начин затваря вратите за развитие на съответния спорт в България.

Вие говорите за нови зали, нови пързалки и т.н., но докъде стигна идеята за ремонт на самия Зимен дворец?

- Самият Зимен дворец, ако говорим за далечната 2014 г. вече, когато имаше обществена поръчка с така сериозен бюджет, тя не беше реализирана. Средствата бяха пренасочени за изграждане на многофункционалната зала в Бургас преди 10 години, което няма нищо лошо. Но в крайна сметка това, което е важно да се знае, е, че трябва старите съоръжения да бъдат ремонтирани, но трябва да бъдат изградени и много повече нови. Ако говорим за ледените пързалки, те съществуват само в София с олимпийски размери и реално погледнато всички желаещи, които имат нужда, не можем да се поберем в тези две спортни зали. Така че пак казвам, има нужда от спешно изграждане на нови тренировъчни такива, и също, което е важно, да не си говорим този разговор на всеки 4 години когато има Олимпийски игри.

А как гледате на ситуацията в Български олимпийски комитет (БОК)?

- Там има чисто правни казуси, които трябва да се разрешат. Но това, което наистина имам надежда, е, че цялата тази ситуация не трябва по никакъв начин да влияе на българските спортисти. Българските спортисти имат нужда от подкрепа и от уверение, че държавата - в лицето на Български олимпийски комитет, на Министерство на спорта, на всички спортни училища, общини, имат подкрепа. Така че надявам се това нещо да се развие в кратки срокове, за да може да се продължи напред.

Какъв знак даваме на Олимпийското движение, отивайки в Милано/Кортина, раздирани от такива скандали в БОК?

- При всички положения, когато една структура е разединена, това води до други сътресения, и със сигурност това ни прави по-слаби във всяка една посока. Така че е важно да се обединим, да обединим усилията си, ако искаме да постигнем нещо за в бъдеще изобщо за българските спортисти.

Да ни кажете как се работи със стар бюджет?

- Аз смея да твърдя, че в последните години имахме доста сериозна подкрепа от Министерство на спорта, не можем да се оплачем в никакъв случай. Но пак казвам, въобще българският спорт има нужда от съвсем друга, според мен, модерна система за финансиране и подготовка като цяло, което е свързано със съвсем други процеси.

А липсва ли ледената пързалка на езерото "Ариана" или всички останали са достатъчни в момента в столицата?

- Ако говорим за възможността, хората да се пързалят чисто любителски, при всички положения има липса на тези съоръжения, защото когато и да съм виждала в нашия град пързалки, винаги са били пълни, което е прекрасно. И ако може да има все повече такива, това ще е наистина удоволствие за всички софиянци, пък и не само.

За финал да завършим оптимистично. Нещо да ни кажете за вашата Федерация, нов талант и при Катрин Маноилова какво се случва? Ще видим ли представител в шорттрека на следващите Зимни олимпийски игри?

- Катрин стана майка преди година и 4-5 месеца. Разбира се, тя се опита да се върне за олимпийските квалификации, но времето, което имахме за работа, явно не беше достатъчно. При младежите имаме доста сериозни постижения, които се състезават също така и при мъжете. На последното Европейско първенство те завоюваха 8-о място в щафетното бягане. Разбира се, това не е някакъв изключително голям резултат, но все пак е сериозна стъпка за този спорт в момента. Да, разбира се, много се надявам на следващите Олимпийски игри вече да има и състезатели по шорттрек.

Пожелаваме ви много успехи и се надяваме на тези Олимпийски игри сега дали един или няколко български спортисти, но да постигнат вашите успехи, т.е. медал от най-големия спортен форум! 

- Пожелаваме им го от все сърце!