Сподели Сподели
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Едва ли има фен на бокса, който да не знае кой е Робърт МакКракън. Бивш професионален боксьор, който след края на кариерата си, става старши треньор на две от най-големите имена в "сладката наука" през този век - британците Карл Фроч и Антъни Джошуа.

Именно под неговите наставления Фроч и "Ей Джей" стават многократни световни шампиони и окупират върховете в своите дивизии в продължение на няколко години.

Освен това, МакКракън е и Директор по представянето на олимпийската боксова програма ан Великобритания от 2009 г. насам.

57-годишният британец присъства лично на 77-ото издание на най-стария международен боксов турнир в Европа - Купа "Странджа". Състезанието, което приключи през миналата седмица, бе наблюдавано от най-голямото светило в треньорската професия на Острова.

Робърт МакКракън се съгласи да даде ексклузивно и обширно интервю за нашата медия, в което говори за дните си като боксьор, последвалата транзиция към треньорството, за дните си начело на Антъни Джошуа, за Кубрат Пулев и за това как се работи в олимпийската програма на Великобритания, за да бъде тя една от най-успешните в световен мащаб.

Ето какво сподели той за ФОКУС за дните си, в които отговаряше за кариерата на Джошуа при аматьорите и при професионалистите:

2 години и половина след това, вие приехте друго предизвикателство. Станахте главен треньор на Антъни Джошуа. Но вие работехте с него за няколко години и преди това.

 - Да, той беше част от Олимпийската ни програма и спечели златен медал на Игрите през 2012 г. Очевидно беше, че той ще стане професионалист и бързо набра скорост. Беше много успешен и амбициран. Работеше много здраво за това злато в Лондон. Той се справи на голямата сцена и изведнъж стана медийна звезда. Битките му бяха следени с голям интерес, започна да пълни зали и стадиони. Би се на "Принсипалити Стейдиъм“ в Кардиф, където играе националния отбор по ръгби на Уелс. Огромно съоръжение. Траекторията му беше просто невероятна. След като спечели злато на Олимпийските игри, после се изстреля нагоре и стана световен шампион 4 години по-късно, но продължи да расте и да става все по-голям боксьор. Затова се превърна в такава огромна звезда в профи бокса. 

Не само че спечели златен медал с вас, но под вашето ръководство той стана глобална звезда. От гледна точка на времето, какво беше да сте отговорен за кариерата на един от най-значимите хора в историята на тежката категория във Великобритания?

 - Да, с някои бойци е много странна ситуация. Виждах ги в началото на кариерата им, когато имат много място за подобрение. Отново, трябва да им намериш правилните хора за спаринг, за да станат по-добри. Искаш от тях да работят над определени аспекти от играта им. С Джошуа пътят беше дълъг, с Карл също. Когато започнете да работите, те са далеч от това, което стават след години. Изведнъж те се превръщат в боксьори, които могат да унищожат всеки, печелят световни или европейски титли. В ранните им дни те нямат тази увереност, някои удари или комбинации са им трудни, не успяват да се пазят толкова добре. Но затова е дълго пътешествие. Когато погледнеш назад и видиш онзи момент, в който те вече започват да изпълват потенциала си и да бъдат на върха на играта си и се сетиш за първите тренировки и месеци, когато са много далеч от това ниво. Те трябва да са търпеливи, да му намерят цаката. Но това нещо не става от днес за утре. Всичко е планирано и програмирано, има си различни нива, през които трябва да минат. Получават нужния опит, когато се изправят срещу различни видове боксьори. Някои са с обратен гард, някои са много бързи, други пък са много класни. Забавно е, защото този световен шампион, който пълни арени и зали, в един период от кариерата си не е имал тази вярва в себе си, но благодарение на опита и твоята подкрепа, те достигат върха.

Вашият първи мач като главен треньор с Антъни Джошуа беше срещу Владимир Кличко.

 - Първи като професионален боксьор, но аз бях работил с него много преди това. 

Тогава се завърнахте на "Уембли“. Отново история – близо 90 000 изкупени билети за този мач. Що за вечер бе това?

 - Великолепна вечер. Всички знаем колко добър боксьор бе Кличко. Световен шампион в продължение на години, много, много добър боец. Убиец. Пред Антъни се откри тази възможност и той демонстрира смелост, като прие да се бие с него. Промоутърът каза, че този мач е възможен, той помисли за малко, след което и двамата се съгласиха на срещата и всичко бе готово. Интересът на медиите беше огромен, целият свят щеше да гледа. Само поздравления за Джошуа, защото той пое риск и успя да сграбчи шанса си. Труден мач, но в крайна сметка взе победата, която го катапултира в друга сфера на световната сцена на тежката дивизия. Той стана огромна звезда.

Как оставате здраво стъпил на земята, когато сте в неговия ъгъл и всичко това се случва пред очите ви? Как запазвате фокус да мислите за следващия рунд и за следващия удар?

 - Това е работата ми, нали? Да подготвя боеца, за това, което се иска от него на ринга. Той трябва да следва плана рунд по рунд. Твоята задача е да го приведеш в бойна готовност, да му говориш, да му даваш наставления. Умът ти е зает с тези неща. Сюреалистично е, със сигурност. Мигаш веднъж и всичко е минало. В бокса, а и спорта, получаваш златни възможности, но в същото време, мислите ти са някъде другаде. На работа си и твоята задача е да помогнеш на боксьора. Да се представи добре, да спечели. От моят опит мога да кажа, че цялата вечер премина неусетно. Буквално за един миг. Тези огромни арени и стадиони не бива да те разсейват от главната ти мисия – да даваш точните инструкции и наставления.

Как успявахте едновременно да сте треньор на две от най-големите имена в британския бокс и в същото време да сте Директор по представянето на Олимпийската програма на Великобритания?

 - Звучи трудно, а и говорим за доста години назад. И Антъни, и Карл бяха гъвкави в графика си спрямо мен. С тях се разбирахме за датите на мачовете им, а в Олимпийската програма си има строго определен календар. Знаете, професионалистите не се бият постоянно. Не е като при аматьорите, които имат турнир всеки месец. Правехме разчет на програмата и календара, като и Джошуа, и Фроч се съобразяваха, за да може да се получи. И двамата провеждаха основна част от подготвителните си лагери в Шефилд, където са и олимпийците ни. Тренираха заедно с националите ни. Те бяха като модели за подражание на по-малките, но в същото време им бяха много полезни като спаринг партньори. Дали ще е тичане, спаринг или силови упражнения. Ако ти си световен шампион и дойдеш в Шефилд, ако не си пределно концентриран, някой може да ти създаде истински проблеми. Това държеше Карл и Антъни да са винаги готови. Антъни Джошуа, Джо Джойс и Фрейзър Кларк започнаха заедно в програмата горе-долу по едно и също време. Джошуа се би на Игрите в Лондон, Джо Джойс игра на тези в Рио, докато Кларк бе на ринга в Токио. Но те всички бяха спаринг партньори за дълги години и през всичките олимпиади тренираха заедно. Джошуа вече беше професионалист, но продължи да работи с тях.

Имах късмета да ви наблюдавам на живо в Кардиф през 2017 г., когато противник бе Карлос Такам. Това беше странна ситуация, защото Джошуа трябваше да се бие с Кубрат Пулев, но българинът се контузи две-три седмици преди битката. Как реагирахте на новината, че има нов претендент. Имаше ли драстични промени в тактиката и плана за мача?

 - Мисля, че беше нещо от сорта на две седмици преди двубоя. Така че, да късна смяна. Много е трудно, когато нещо такова се случи. Далеч от идеална ситуация. Ако някой каже, че не е проблем, няма да е честен. Когато нещо такова се случи, новият боксьор може само да спечели. Той е късна смяна, така че няма какво да губи. Карлос и неговият екип дойдоха с мисълта просто да дадат най-доброто, на което са способни. Тези ситуации са сложни, но Антъни Джошуа се справи с това. Такам беше изключително агресивен още от началото, играеше свободно. Карлос беше много добър противник и ако не се лъжа мачът продължи 10 рунда. Джошуа победи боец от световна класа онази вечер.

Треньорът има ли глас в това кой да бъде следващият противник или неговата работа е само в залата?

 - Не, не. Аз винаги съм имал глас в това с кого да се бият моите боксьори. Говорим с промоутъра и дискутираме кое ще е най-добро за тях. С Карл винаги участвах в разговорите за потенциални съперници. Това са противниците, това можем да направим, така можем да подходим. Освен ако не е задължителен претендент и трябва да се изправиш срещу него. С Антъни Джошуа също беше така до самия край на съвместната ни работа. В края на общия ни път имаше случай, в който не бях съгласен с избрания следващ противник, но той си го беше избрал. В такъв случай няма как да се получат нещата – ако аз не искам да се биеш с някой, то няма как да има разбирателство, защото не се слушаме. Но всичко това беше след много дълги години, в които работихме заедно и избирахме заедно съперниците. Винаги имах думата, докато не дойде последния му мач.

През 2019 г. Джошуа направи своя дебют в САЩ. Първоначално той трябваше да се бие с Джарел Милър, но мачът пропадна и за заместник на Джарел бе избран Анди Руис. Какви са най-ярките ви спомени от онази вечер в Ню Йорк. 

 - Беше трудна ситуация. Отново късна смяна на противника, далеч от идеалното. Добре документирано е, че Джошуа не се чувстваше на 100% в седмицата преди двубоя. Той загуби в Ню Йорк, но след това спечели реванша в Саудитска Арабия. Победи го категорично през всичките 12 рунда. Хубавото нещо на Антъни Джошуа е, че никога не се притесняваше от това срещу кого се бие. Не го интересуваше това. Антъни беше доволен, че ще има реванш. В професионалния бокс всеки може да загуби един мач, но важното е как ще се завърнеш от това поражение. А той се завърна много силно и със солидна победа. Върна си световните титли и продължи да ниже успехи в живота. Пожелавам му само успех.

Цялото интервю с Робърт МакКракън ще може да видите и чуете на сайта на ФОКУС и в предаването "Спортът на Фокус"в следващите дни.