ЗАРЕЖДАНЕ...
Начало
Русе
Спортни
Регионални
България
Международни
Любопитно
Галерии
Личности
RSSВсички
Бизнес
Други
Институции
Криминални
Общество
Агро
| Харалан Александров: За местните избори имаме забележително добре отворено ветрило от силни оферти | ||||||
| ||||||
Сега в “България, Европа и светът на фокус" ще насочим поглед към предстоящите местни избори, предизборната кампания вече започна. Ще я коментираме заедно със социалния антрополог Харалан Александров, здравейте. Здравейте. Като начало има ли нещо, което характеризира тези местни избори и ги прави по-различни от предишните? Да, определено и това е, че някак си от тези местни избори се очаква не просто да обновят управлението и да го препотвърдят на местно ниво в съответните общини, а се очаква да въведат корективна обратна връзка в управлението на национално ниво. Всички седят и с трепет чакат да видят как ще се оцвети картата на общините, за да могат да бъдат въведени необходимите корекции в това правителство, което, разбира се, има така да се каже вроден дефект, те са поне два. Единият е тежката неприязън, с която влязоха партньорите в него, и която за щастие изглежда е преодоляна до голяма степен. Вторият проблем с това управление, за което разчитаме толкова в тези сложни и трудни времена е, че е свръхпредставена една партия, това е “Продължаваме промяната", която не само има непропорционално голям дял в правителството, от гледна точка на министри, заместници и всякакви други овластени чиновници, спрямо ГЕРБ, но и спрямо “Демократична България". Този дефект неизбежно поражда напрежение и най-вероятно той ще бъде коригиран като бъдат поставени на масата по императивен начин искане за промяна, за да бъде изправен този недостатък. Това е нещо, до което най-вероятно местните избори ще доведат, тъй като аз не очаквам блестящо представяне на “Продължаваме промяната", особено в провинцията. Сега ситуацията да чакаме местните избори да решат национален проблем, сама по себе си не е добра, тъй като има твърде много проблеми натрупани по отношение на местното самоуправление. Аз в качеството си на човек, който изследва местното развитие и се занимава с регионални проблеми, с проблеми на развитие на общността съм добре запознат, поне в по-малките общини с това, което се случва. И там нещата никак не са радостни, има много голямо разминаване между подготовката на всички тези сложни планове, които се изискват от ЕС, най- вече с българската администрация и комуникацията между националните институции и общините. Може ли да влезете в конкретика какви са проблемите? Да, ще ви кажа веднага, значи има едно нещо, което се нарича интегрирано развитие, което предполага всяка община да намести спрямо собствените си проблеми и ресурси различните проекти и програми, които се финансират от различни министерства. Това е доста сложна координационна работа, тя трябва да отчита интересите на местните общности, капацитетът на администрацията, съществуващите ресурси и перспективите за развитие. Това нещо, просто не е свършено в много от общините, по причина, че нямаше кой да им партнира в тези години на постоянно променящи се управления. И т.нар. планове за интегрирано развитие на общините са в насипно състояние, значителна част от тях или просто са написани едно към гьотере, не съответстват на реалността. Друг голям проблем е, че има нещо ново, което сега трябва да се направи. Това са едни териториални концепции за териториални инвестиции, интегрирани индустриални инвестиции е цялото название, което пък означава много сложно интегриране интересите на няколко общини, които са разположени на близки територии. В условия на избори става почти невъзможно, тъй като не е ясно каква ще бъде приемствеността, не е ясно кой ще бъде новия кмет и как ще се формират общинските съвети, за да бъде вършена тази работа. И това е голям проблем за администрацията и разбира се - за населението в тези общини. Така да се каже, ние очакваме от общините да свършат работата на национално ниво, а националното ниво не е в състояние да партнира пълноценно на общините. Има много видими примери за такъв провал, най-видимият е наскоро избухналият скандал около плановете за справедлив преход, които засягат три големи области, т.е. Стара Загора, Перник и Кюстендил. И които трябваше да компенсират по някакъв добър начин, осигурявайки работни места и перспектива на огромната загуба, свързана със закриването на въгледобивната индустрия. Оказа се, че те съвсем друг дневен ред са имали, тези, които са ги писали, и това не е никаква изненада. Тоест, за пореден път хората на място се чувстват изоставени и предадени от националното си правителство, което очевидно е проблем. Затова и ще има протести и всякакви такива прояви на неудовлетвореност и нарастваща тревога. Така да се каже, върху кметовете и върху общините пада огромна тежест, от тях от една страна се очаква да решават проблемите на хората, от друга страна се очаква да решават занемарените и нерешени проблеми на националното управление. Много примери има такива като най-яркият, който мисля, че вече го казах някъде, е ситуацията в Русе, в която от кмета се очаква да реши транспортните проблеми на национално и на международно ниво, впрочем, защото невъзможността да придвижим успешно влизането в Шенген, води до натрупване на километрични опашки. Тоест, провалът на международната политика на границата, на Дунав мост и в Русе се усеща много осезаемо, та се наложи кметът Милков да направи специален проект, да се изгради буферен паркинг, което е свързано с огромно усилие, с допълнителни разходи. И всичкото това се случва в ситуация на перманентна предизборна борба. Аз разказвам всичко това, за да насоча вниманието към истинската функция на местната власт. В момента всички седят и чакат да видят кой ще спечели в София и в големите градове, за да кажат “тази партия трябва да има по-голям дял в управлението". Съвсем други са задачите на местното самоуправление. И те в момента не могат да влязат на фокус, по силата на това, че има, твърде важни станаха националните проблеми в условия на мъчителен опит да излезем от дълга политическа криза, комбинирани, разбира се, с международните проблеми, най-вече с войната в Украйна и нейните гибелни последици за икономиката, и за развитието на Европа, и в частност на България. Тоест, провалите на международната политика отекват на локално ниво, там има едно голямо задръстване от нерешени от доста време проблеми. И голямата ни и продължителна политическа криза най-вероятно ще задръсти канала, който всъщност, трябва да напоява и малките населени места. Да се върнем към София или да започнем от нея, това естествено, в центъра на най-голямото внимание сякаш, защото 2,5 млрд. се управляват тук. София вече е град с европейски измерения и като доходи, и като население, и като управление. Диспропорцията между нея и другата част на България е твърде голяма, затова и вниманието е насочено насам. Какво очаквате? Имаше поне 2-3, може би 4 нетрадиционни кандидата - Васил Терзиев, чието име обедини и ПП-ДБ и “Спаси София", експертизата на екипът на София, технократ и мениджър, но в крайна сметка беше изненада. В последните дни пък Антон Хекимян бе изправен от страна на ГЕРБ срещу него, чиято, разбира се, професионална биография е свързана основно с журналистиката. Ваня Григорова, също интересен избор, също много харесван човек, синдикалист, подкрепен от няколко организации, БСП е една от тях. И така да речем сянката, деривата на синята кандидатура като Вили Лилков, човек с безспорен опит. Какво очаквате да се случи? Интересен ли ви е всъщност, този избор? Наистина да, много ми е интересен, само че държа да кажа, че познавам по-добре провинцията, отколкото София, макар че живея в София, просто работата ми е такава. Първо - да потвърдя това, което казахте, от гледна точка на човек, който се занимава с регионално развитие България е разделена грубо на три парчета, всяко от които е в различна фаза на развитие. Най-развита е София, тя е почти със статут на европейски град, нещо като паралелна икономика по ред причини. След това Южна България, която доста се разви, особено инфраструктурно, с двете магистрали - “Тракия" и магистралата към Гърция. И на трето място, разбира се Северна България, която се дели на по-развита Източна и по-малко развита Западна част. Така че тези регионални диспропорции от гледна точка не само на икономика, но и на възможности за развитие на качествен живот, на достъп до качествени услуги, на житейски перспективи много тежат на това общество. И спешно се налага някакви политики за нормализиране или поне хармонизиране на развитието на тези три парчета. В този смисъл, съвсем естествено е погледите да са насочени към София към която от провинцията се гледа със смесени чувства. От една страна тя е обект на желание, в един град нарекоха София “малката чужбина" , това беше едно изследване за младите хора, които напускат България. И те казаха, “ако не можеш да избягаш директно, гледаш в София да отидеш, тя е почти чужбина за нас". Тоест, по-близо в техните представи е обективната реалност до европейските градове, отколкото до града, в който те са родени. От друга страна, със завист, дори с враждебност, защото има, разбира се, основателни подозрения, че тя е привилегирована в много отношения. Това, разбира се, поставя големият въпрос за дистрибутивната справедливост, колко трябва да се преразпределят ресурси от една към друга територия, колко е добре това, доколко наследените предимства или привилегии, които има София, натежават в тези аргументи и прочие. В този смисъл избирането на кмет за София има наистина голям политически заряд и потенциално голям заряд да отпуши развитието на цялата страна, не само на града, който така или иначе се развива добре. Въпреки многобройните и много често основателни критики към начина по който Софийска община се справя, особено с ремонтите на центъра. Аз мисля, че са наистина четирима силните и ярките кандидати. Те всеки от тях по някакъв начин носи част от това, което можем да мислим като идеалния кмет. Има хора, които, в лицето на основните фаворити Терзиев и Хекимян, които са безспорно успели в своята сфера. Единият в по-голяма степен е самонаправил се, другият, в по-голяма степен , да кажем, това е критиката към него, че има привилегировани позиции по силата на семейството към което принадлежи, но не мисля, че това е решаващ аргумент. Много интересна е кандидатурата на Ваня Григорова, тя започва да привлича, между другото, доста либерално мислещи хора. Тя се оказва, че е доста привлекателна по ред причини, има автентична страст в нея, синдикална, лява. Има много голяма олевяваща група хора в София, имаме процес на олевяване на средните класи, поради огромната несигурност, която как да кажа, дефектиралата глобализация носи със себе си. Това е фантазия, която ни беше обещана, че светът от тук нататък е едно прекрасно място на съревнование, в което най-добрите ще успяват и ще стават все по-богати, и ще се справят все по-добре. Очевидно трябва да бъде преразгледана доста сериозно, с оглед на последните развития от последните години. И в този смисъл, много от хората, които живеят в София и които имат за себе си версия на успели, всъщност изпитват доста сериозни затруднения икономически, културни, те се чувстват културно малцинство и имат основание за това. Все повече се затварят възможностите за реализация в чужбина, и все повече ще се насочват погледите към ресурсите, които се разпределят вътре в България. Това вече започна да се случва и в този смисъл олевяването е неизбежно. То започва на първо време със статусна паника, в момента има много сериозно разтревожване, не чак паника, но сериозно разтревожване сред средните класи, които са силно представени в София и големите градове, защото те са на път да се декласират, да загубят статуса си, просто защото ще започнат да изчезват цели бизнеси. И съвсем сигурно, с настъпващата инфлация, и с рецесията в ЕС, доста хора ще изпитат икономически затруднения. Казвам това, защото аз очаквам съвсем нормално и предсказуемо , да имаме лява вълна, тя ще е ляво-либерална. Но Ваня Григорова доста добре отговаря на този профил. Така че не бих се изненадал, ако тя получи повече от очакваната подкрепа. И разбира се, Вили Лилков, който имам удоволствието да познавам, както между другото и Григорова, и Хекимян, разбира се. Един много достоен човек, който има академично присъствие. Той е така да се каже, еманация, той е персонификация на най-доброто от старата синя идея за София, която, разбира се, вече поколенчески започва да отстъпва, по силата на новите напористи млади поколения, които прииждат. Но тъй или иначе, той е непоклатим, в морално отношение той е абсолютно безупречен, за разлика от някои от своите конкуренти. В този смисъл, нека да обобщим така - имаме забележително добре отворено ветрило от силни оферти. Между другото, изобщо не трябва да се подценява влиянието на “Възраждане" в София. За либерално мислещите хора като мен, е удобно да мислят за “Възраждане" като нещо периферно, или нещо, което така да се каже отживява. Аз лично смятам, че то тепърва настъпва, поне това сочат данните. Изобщо не бих се изненадал, особено в периферията на София, ако има силна подкрепа сред по-ниските класи, и не само, кандидатът на “Възраждане", разбира се, шансовете да спечели са минимални. Така или иначе, големият град ще предложи като един съвременен метрополис, с всички сложни напрежения, с всички културни войни, класови сътресения, икономически драми, така да се каже всички тези проблеми ще имат свое представителство в офертите, които получихме, и които, надявам се, ще бъдат оценени по достойнство. Общо взето това е добра новина. Това е добра новина, но имате ли прогноза кой би надделял? Как ги виждате в момента, в старта на предизборната кампания, кой би надделял, според вас от тези 4 силни фигури? Не, не се ангажирам с такава прогноза, тъй като не съм политолог или социолог, това е въпрос на изчисления, трябва да ги видим. Но съвсем сигурно е, че голямото предимство, което изглеждаше, че има кандидатът на ПП-ДБ, някак си те се държаха и продължават по инерция да се държат като предизвестени победители е много под въпрос в момента, по ред причини. Първо, упадъка на подкрепата за тези политически сили в цялата страна. Второ, поредицата от неуспехи, казвам го със съжаление, защото лично аз очаквах да се справи по-добре това правителство, то се оказа доста безпомощно, макар и целеустремено, които разбира се, ще доведат до негативна оценка. Трето, много силната вълна на отхвърляне на всичко, което е свързано с външната намеса. Тя се преживява като диктат в момента, от все по-големи групи хора, това е дневният ред на евроатлантизма, най-общо казано. Масово, това е крайно притеснително, но е предмет на отделен анализ, хората вече и в София, не само в провинцията, смятат, че българското правителство изпълнява чужд на България дневен ред и не следва националните интереси. И разбира се, това така охотно се засилва това усещане, има много мощни говорители, начело с президента на тази теза. И това не може да не даде отражение върху, така да се каже презюмираната подкрепа за едно настървено евроатлантическо присъствие, каквото резюмира кандидата на ПП-ДБ, който някак си изглеждаше абсолютно като фаворит. Крайности от рода на това да се сменят имената на какво беше предложил “Граф Игнатиев" и на “Аксаков". Хайде, Граф Игнатиев е много проблематична фигура, като всеки високопоставен имперски офицер на Руската империя. Но бедния Аксаков не знам какво не му харесва. Тоест, цялият този поход срещу историята, която е част от самозабравилата се пост-либерална култура, която приижда отвън, съвсем определено не им прави добра услуга. Тъй че, ако малко се поусмирят и малко се поогледат къде са, това ще бъде добре. Иначе имаме сериозно, може да се случи, между другото, това ще се случи със сигурност в някои градовете, че ще бъдем изненадани, и че основните претенденти за властта, които в момента се очертават, членовете, така или иначе участниците в сглобката, това са най-вече ГЕРБ, ПП-ДБ, тук-таме, където още шават и мърдат, и разбира се крепостите на ДПС. Може обаче да се окаже, че на някои места ще бъдем изненадани и ще пробият съвсем други сили - мощни, местни. Къде, например? Ами например, в много от малките градове се появяват силни, ярки фигури, които имат обществена тежест, които имат икономическа подкрепа и започваме да се връщаме, в това няма никакво съмнение, че е част от цялостния процес на упадъка в последните години, към ситуацията на доминиране на местните интереси над националните. Ние имахме на практика в продължение на десетилетия фаворизирани градове и общини, най-вече край морето. Абсолютно. Това нещо беше до голяма степен преодоляно, поради силната централизирана власт, тя беше не просто централизирана, тя си беше персонифицирана в лицето на Борисов, в продължение на 10-12 години, което донякъде намести нещата. В момента обаче, много често големите партии са в позиции, това се случи по тези избори, да ходят и да се молят на някакви влиятелни хора да ги подкрепят или да им позволят да ги подкрепят, вместо обратното, хората на местно ниво да търсят подкрепа от партийните централи. Много се промени тази динамика в полза на местните местните бабаити. Сега не е задължително това за е феодализация, може да се окаже, че има добро и прогресивно лидерство на местно ниво, каквито има очевидно кметове, които не могат да бъдат преборени нали, няма нужда да ги изброявам, всички ги знаем, които ще продължат много мандата си. Да отидем сега малко и към големите градове. Защото Пловдив също се очертава като интересна битка. Той исторически доста време е управляван от представители на ГЕРБ, така че Пловдив, Варна, Бургас, какво очаквате, Стара Загора, разбира се? Бургас, ами в Бургас и Стара Загора категорично ще спечелят кметовете на ГЕРБ, там съм работил с тези градове, познавам ги, не виждам никакъв проблем. Проблемите са свързани с икономиката. Вероятно ще има големи работодатели в тези два града и до тях, какъвто е случаят с ТЕЦ-те в “Марица изток" в Стара Загора и с “Лукойл". Така ще се каже, косвена жертва ще паднат на голямата геополитическа битка за преразпределение на енергоносителите, това със сигурност ще се отрази на динамиката на изборите. Но мисля, че стоят много стабилно и Димитър Николов, и кметът на Стара Загора Живко Тодоров. Що се отнася до Варна, там е малко особен град, с много интересно разположение на силите. Там успяха да се скарат, така да са каже носителите на прогреса и да се самоотслабят, което най-вероятно ще доведе до това, че отново ще спечели Портних. За Русе, според мен, категорично ще спечели Милков, който е един много успешен кмет, макар и малко самотен, защото не са много кметовете на големи градове от БСП. Остава Пловдив и София, наистина. За София казахме. Пловдив също като София, не го познавам добре този град, трудно ми е да преценя. Но аз имах фаворит, в интерес на истината. Аз много харесвам Манол Пейков по ред причини, той е интелектуалец, веселяк, бохем и т.н. И се надявах, че той ще бъде кандидат, и според мен, той щеше да спечели, не знам какво се случи, това са някакви вътрешно-коалиционни решения, но в момента тези имена, които са номинациите, основните, аз честно казано не ги познавам. Нямам никакви впечатления и е много трудно да кажа каквото и да е. Не знам какво се случва, за да коментирам. Разбира се. Много ви благодаря за дълбокия и насочен отвътре-навън поглед на антрополога, който познава и по-малките населени места, проблемите с натрупване там. И действително е възможно да имаме изненада, точно поради това. Ще продължаваме да наблюдаваме с Вас и още много коментатори и анализатори. Това беше Харалан Александров, социален антрополог в “България, Европа и светът на фокус". |
| Още по темата: | общо новини по темата: 542 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/91 ] следващата страница | |||||||||||||
Зареждане! Моля, изчакайте ...
Все още няма коментари към статията. Бъди първият, който ще напише коментар!
ИЗПРАТИ НОВИНА
Актуални теми
Абонамент
Анкета
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg
©2008 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Ruse24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Ruse24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Ruse24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Статистика: