
ЗАРЕЖДАНЕ...
Психологът Христо Монов за бандите на "локалите": Няма виновно дете, има виновни възрасти | ||||||
| ||||||
Можем ли да кажем добър ден по повод на такива новини и такава тема, но добър ден на вас и на вашите слушатели. Благодаря, че ме поканихте да коментирам. Това е доста сериозна тема, г-н Монов, и трудно може да се намери решение. Според вас, като психолог, на какво се дължи тази агресивност сред подрастващите? Но агресивност силна, до кръв. Ние, психолозите, вече 20-на години се правим, че не беше открито нещо от нашите колеги невролозите, а именно т.нар. огледални неврони. В структурата на нашия мозък има такива неврони, наречени огледални, които доказват само едно: че човек е онова, което вижда и чува. Когато виждаш и чуваш за агресия и агресивно поведение около себе си, какъв друг да си, освен такъв. Аз изследвам българско семейство и му помагам вече повече от 40 години като практик, но нещата вървят непрекъснато в някаква низходяща тенденция по отношение на ценности на възможността на семейството да формира в децата друг тип отношения към света, освен това да бъдат едни изоставени зверчета повечето от тях, за съжаление. То не е от Прехода още, още в 70-те години средата е така не само в България, но и в целия свят. Семейството като институция не може да изпълни основната си функция да формира едни психично здрави членове на обществото. В подкрепа на това, което говорите за огледалните неврони, още един пример от седмицата – бой с бухалки в училище Бяла Слатина. Близки на ученици нахлуват в професионалната местна гимназия, нападат трима ученици заради нецензурен клип с неприятно съдържание. И от тук на тях се завъртява пък друга схема, друг вид побой: родителите започват побой помежду си заради своите деца. Това как го обяснявате? Това са първото поколение, като се има предвид кой етнос преобладава в Бяла Слатина, все пак роден съм на територията на тази община, преди 67 години ще станат, това са може би второ поколение при този етнос чалга родители, нека така да го наречем. Но това са хора, които нямат образование, нямат препитание, сигурно и по причина за това, че са необразовани. Това са хора, които живеят на социални помощи и които знаят само едно, че обществото им е длъжно, защото те ходят да гласуват. Примерно без да има нито един етнически турчин на територията на селото, в което съм роден, вече трети, четвърти избори ги печели ДПС. Как става този номер? Г-н Монов, как да си обясним факта, че наблюдаваме такъв тип агресия, както в социалните низини, социалното дъно, така и сред заможните семейства? Защото голяма част от "локалите“ са именно от много богати семейства. Пак да се върнем на това, което виждат и чуват. Защо си мислим, че само социалните низините раждат агресията? Напротив. Аз мисля, че има много деца от тези "социални низини“, които много достойно си носят съдбата на това, че са се родили в такива семейства. Трудят се, учат и успяват да излязат от социалното дъно. А тези, които са на върха по някакъв начин, имам предвид най-вече икономическия, значи, кой са на върха икономическия в България? Като махнем 10% действително кадърни, достойни хора, останалото са мутренският елит. Кои са богатите хора в България? Вижте кои днес избраха за членове на Комисията за досиетата. За какво говорим? За пълно падение на нравите в нашата малка република. Малка имам предвид като човешки потенциал. Ние вместо да се занимаваме със сериозни неща, като това, че къде изчезнаха 25 000 деца от набора и не се явиха на български език и литература преди една седмица на външното оценяване, зрелостното? Къде са? Какво става с тях? Това са хора, които тотално са скъсали с ценностите на модерния свят. Ако действително светът, модерният, а аз мисля, че е така, е светът на образоваността, на непрекъснатото образование и т.н. А не как да минем между капките, как да заобиколим закона, защото той в България действително е врата в полето. Та, това са резултатите. Въпросът е какво ще правим от тук нататък. Да, това щях да ви питам: какво е решението? Вие сте и бивш народен представител. И бях и училищен психолог, когато още се появиха "локалите“, преди 4-5 години. Още тогава говорехме за тях помежду си. След това ръководих телефон 116 111 преди да се пенсионирам. Там имаше непрекъснато сигнали. Аз пишех до институциите – нищо. Защото явно на тези, които управляват България, им трябват подобни, как да кажа, трещи конфликти. Това в София вече не е тлеещ конфликт. То си е явна война. Да, така е. Вижте сега, когато президентът подхваща темата да ни питат нас, българските граждани, за еврото, веднага се появяват някакви неща и локалите са един от начините да се измести и фокуса на съществения обществен проблем върху нещо друго. Неслучайно на времето Стоян Михайлов беше написал, още в 1981, ако не ме лъже паметта, в едно списание на ЦК на БКП, една статия за агитките като социален отдушник. Ами един социален отдушник когато има напрежение – агитките, имам преди футболните. Ето, сега има проблеми в обществото, и то много сериозни. На нас ни казват, че примерно в България еди-колко си процента е инфлацията. Чакайте, бе хора, аз ходя всеки ден на пазар и си имам един мой показател – от 5 години в магазинчето срещу моя вход купувам едно и също нещо нарочно, през 3 месеца. Един вид кисели млека за моите момичета и един и същи хляб. Да ви кажа каква е разликата за 5 години? Каква? От 7,60 на 22,50 лева. И това са 3% от началото на годината. От 21 лева на сумата, която назовах, 2 лева повече. И това са 3%. Чакайте малко. Може да се появява там един мой колега, също народен представител, който не знам каква функции има, защото има някакви тържища, стокови борси и друго в България. Не ни заблуждавайте. Не ни заблуждавайте, хората всеки ден ходят. И тези деца са продукт на тези хора, които всеки ден прибирайки се в къщи, псуват. На времето Смирненски го беше написал, да се върнем на огледалните неврони: "Завърнал се вкъщи - безхлебен, / пиян пак - бащата ругай: / и своя живот непотребен, / и своята мъка без край.“ Едните са много бедни, другите просто няма какво да правят и се правят на мъжкарчета. Едно от решенията е: полицията знае за тези неща, да си влезе в ролята, не да ми купуват икони, за да спират тия. Имаше един, светла му памет, кмет на Нова Загора, който ръсеше захар. Стига с глупостите. Много добре се знаят, в социалните мрежи се организират. Ако напсувам министър-председателя, ще почукат на вратата. Примерно в някакъв профил мой в която и ида е от социалните мрежи, ще почукат на вратата ме след два часа. Не знаят за тези малки зверчета? Защото те не са виновни, аз не обвинявам нито едно дете. Няма виновно дете, има виновни възрасти. Така че да си влязат във функциите и да не се правят на интересни, защото и те са част от това. Знаете ли колко е трудно, говоря с моите колеги, които на времето работиха в Института по психология на МВР, още преди края на миналият век трудно се намираха свестни полицаи, особено за сержантските длъжности – идваха т.нар. "анаболни олигофрени“ – изрисувани, нахъсани, нахакани във фитнесите, които като го накараш да изтича 200 метра, и си изплюва джигера. И не стават за нищо, ама за рекитьор става. Интервю на психолога Христо Монов за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус", 28 май 2025 г. |
Още по темата: | общо новини по темата: 7 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/2 ] следващата страница |
За контакти:
тел.: 0886 49 49 24
novini@ruse24.bg