Цветомир и Радослав тръгват с каруцата си през преспите. На връщане каруцата е натоварена с 1300 самуна хляб, които трябва да стигнат до жителите на селата, като няма място дори и за каруцарите. Цветомир и Радослав изминават целия път обратно към дома ходейки редом до каруцата и коня. Затъват в дълбоките преспи няколко пъти, но продължават. След като най-накрая стигат до с. Медковец, кметът, от благодарност, поискал да им плати, но те отказали, защото да помогнеш на хора в нужда е нещо съвсем нормално. 

"Отказаха моето предложение да ги овъзмездя, защото смятат, че това е проява на човещина. Ние живеем заедно, помагаме си непрекъснато и това е част от живота на българското село - солидарност", каза кметът. 

"За мен е достатъчно, че сме помогнали на хората", казва Цветомир. "Усилията бяха доста - затъвахме няколко пъти, условията бяха нечовешки. И за нас, и за животното, което пое голямото натоварване", спомня си той. 

"За нас е достатъчно, че сме помогнали", категоричен е Цветомир. "Това е като приказката за онова царство, което се спасило в тежка зима с житото от мравуняците. В трудни условия човещината, съдействието и добронамереността решават проблемите на хиляди хора", допълни кметът на селото.