 © Ruse24.bg |  |
Абсурдите в българския футбол продължават - играчите на Дунав, които взимат по някоя заплата от дъжд на вятър през последните месеци и вече са на крайната дупка със затегнатия колан, завършиха като първенци в Източната Б група. Отборът се издъни на свой терен само два пъти - измъкна едва точка в скандалните домакински мачове срещу Калиакра и Несебър. Тогава русенци бяха съсипани обаче от реферите Георги Игнатов и Ивайло Стоянов.В серията им като гости се съзира далечната аналогия с щурото английско първенство - 4 победи, едно реми, 13 от общо 29 точки. Като се прибави и фактът,че отборът тренира на една разорана нива в квартал "Здравец", тази неочаквана челна позиция си е героизъм.
"Щом с тази празна каса сме на първо място, какво ли пък ще стане, ако си намерим спонсор! Тогава трябва да сме за Шампионската лига", разсъждават феновете, които мечтаят близо 20 години за завръщане в А група. А гневът им направо прелива, когато си подсказват,че в елита играят отбори от градове като Мездра, Монтана, Своге, че дори и Ловеч. До вчера пък се чудеха какво място имат при големите отборите на Сандански и Петрич.
В град като Русе, където в момента се строят цели 7 мола, пари за футбол обаче няма. Последният относителен благодат беше преди 5 години, когато шефовете на рафинерията "Приста Ойл" решиха да се поддадат на воплите за помощ и се захванаха с клуба.
"Интересът" им трая точно година и половина след което се оттеглиха. Мотива им бе, че обществеността не оценила усилията им. Ферарио Спасов, повикан с идеята да направи най-сетне голям отбор, си тръгна предсрочно след скандал с тогавашния изпълнителен директор Георги Пейчев.
3 години по-късно тимът се опитва да избута каруцата от тресавището с финансовата помощ на общината, някоя друга банка със спорадична вноска и лепта по милост от местни бизнесмени. Гласуваните за този сезон от общинския бюджет 80 000 лежа свършиха отдавна, а бизнесът се затвори в черупката си с оправданието, че кризата овършала дебелите му сметки. В същото време моловете продължават да издигат нови коти в небесата до Дунава, а играчите се гърчат в очакване на заплати.
Очакванията сега на феновете и играчите са за коледно чудо като в приказките - някой влюбен във футбола богаташ, от която и точка на България да е той, да прогледне и да си даде сметка,че петият по големина град у нас е идеален терен за развитие на стойностен отбор. При това тук хората обичат играта и няма домакински мач с под 2000 зрители на трибуните. Затова и старши треньорът Мирослав Миронов си мечтаеше като дете тимът да се срещне в домакински мач за купата срещу ЦСКА, Левски или Литекс. На стадиона щяха да дойдат поне 15 000 зрители и с парите от билетчетата щеше да се поеме глътка въздух. Е,не се случи, но пък бедният му отбор ще зимува на първо място в групата. И какво от това, след като празниците с празни джобове са си жива мъка! А и как да се радваш на тази челна позиция, ако утре, не дай боже, отбора може и да го няма. Кметът на Русе Божидар Йотов, което е шеф на УС на клуба, за първи път призна преди две седмици,че оптимизмът му чезне с последните дни на тази година.
Членът на съвета Валентин Христов, силният на практика човек в клуба, казва,че борбата за оцеляване ще продължи и че битката за намиране на генерален спонсор все още не е загубена. Откъде и как може да се появи този лелеян спонсор, си е риторичен въпрос като от коледните приказки, които раждат понякога и чудеса.
В Русе, в Сексагинта Приста(Града на 60-те кораба от римско време) и Града на 7-те мола днес,имат отбор, но нямат пари за футбола.
Източник: в. "Тема Спорт" |
Taivo
