 © |  |
Ако Начо Фернандес няма проблем да играе с диабет, защо и аз да не стигна толкова далеч? Това заяви националът Йоан Стоянов в интервю за сайта “One", цитиран от "Мач Телеграф".
“Kогато ми съобщиха, че съм болен, ми причерня за няколко часа, но това се превърна в мотивация за мен", продължи той.
Йоан се среща с този проблем, когато е на 16 години.
“Имах мач и се почувствах изтощен докрай. В 60-ата минута поисках смяна. Баба и дядо ме взеха и отидохме да хапнем нещо. Дядо е с диабет тип 2 и носеше глюкомер. Измери ми захарта и резултатът показа 500, за сравнение в момента сте на максимум 100. Бяхме шокирани и направихме още един тест. Резултатът беше същият. Само да обясня – при 600 следва припадък. Можеше и да се случи, ако не ме бяха закарали в болница. Не знаех какво се случва. Бях уплашен, мислех, че трябва да спра с футбола. След няколко часа дойде лекар и ме успокои. Тя ми каза, че съм диабетик, но мога да продължа да спортувам.
Трябва просто да пазя баланс. Веднага, след като ям, си инжектирам инсулин. След 6 месеца свикнах и се научих как да живея с болестта. Знам какво трябва да ям и колко да си инжектирам", разказа футболистът.
“Много обичам сладкиши. Футболът ми помага да не се откажа от тях. По време на тренировките настъпва срив. Трябва да спра, да взема нещо сладко и да продължа", разкрива още халфът, който твърди също, че е направил лесен избор да играе за България, защото не е бил търсен от Израел.
“Имам сензор със стикер и игла, с който си следя нивото на захарта. Вече не ми пречи. Все едно ми е GPS (смее се – б.р.). При всяко хранене трябва да се инжектирам и в стомаха, и в седалището, а имам и още една инжекция, която трябва да правя на всеки 24 часа", допълва защитникът.
Той призна също, че до договора с Апоел (Беер Шева) е трябвало да разнася пица или да работи като продавач в заведението на свой приятел, за да си осигури допълнителни средства. |
